В Айтос на братската градина има бахча с бадеми - стотина дървета. Бадемите са доста възрастни. Братята като разисквали решили да изсекат бадемите, за да се отвори място за Паневритмията. Вземат това решение. След няколко дни идва една сестра от селата да си почине на градината, да се види с братя и сестри. Разхожда се тя между бадемите но изпитва една тъга, нещо я мъчи. Обляга се на един от бадемите, притваря очи, вслушва се в себе си и чува един тихичък глас: „Молим ви се, кажете на тези хора да не ни изсичат. Ние ще им даваме хубави, сладки бадеми." Сестрата потърся брат Георги да му каже, но той се случи в града. Тогава тя написва на едно листче думите, които чула и забола листчето на самият бадем.
Като тръгва за града, среща брат Георги, който се връща и му разправя какво са й казали бадемите. Георги събира братята, разправя им какво е чула сестрата, завежда ги при бадема, където е заковано листчето и още тук всички вземат решение: „Няма да се секат бадемите!" Нея година наистина бадемите дадоха преизобилен плод. Бяха най-хубавите в околността, набраха приятелите повече от 1500 кг бадеми. Като ги занесоха да ги предадат на Кооперативния съюз действително нашите бадеми бяха най-хубави от всички. Казват кооператорите там: „Тези хора не лъжат, каквото носят това е чисто."
Има закони, по които се извършва съжителството в света. Било то минерали, растения, животни с человеците. Закони справедливи и неумолими.
