Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите бяха дигнали ръце от него. Детето е в безсъзнание. Домашните му приготовляват дрешки за погребение. В това време в Стара Загора идва Учителят. Казват Му: „Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят изрича: „Да отидем, да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: „Няма нищо, да му стане. Ще му мине. Направете му една кисела тархана с квас,-без хляб." До вечерта детето се оправи. Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на Учителя. „Ти знаеш ли от кога не съм ти дърпал ушите Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: „Това, което направи днес не е за дърпане на уши. Обърни си задника за бастуна ми". Игнат се обръща. Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна. Този път Игнат проявява послушание.
