5. НАВОДНЕНИЕТО И СБЪДНАТИЯТ СЪН

Бях благодарна, че майка ми ми готвеше отделно. Мариета, сестра ми, се подиграваше, че не я оставях да убива мухите. Изобщо търпя подигравките и на околните. Дори ме заведе при д-р Младенов, при жена му взимах уроци по пиано, да ме убеди, че съм се заблудила. Той беше много фин човек, френски възпитаник и само й каза: „Закъсняла си. Дарвиновата теория отдавна не се възприема." Тя се чувствуваше като опекун над мен. Беше самостоятелна, с високо мнение, че винаги е права. По-късно прие учението на Учителя и като че ли моето връщане във Видин бе, за да се събуди и в нея духовното.

Една вечер сънувам, че съм на гарата, нямаше никой, само двама полицаи маршируваха по площада. Казаха: „Ха, хванаха се." Целият площад се напълни с хора, животни, коли. Погледнах гарата, беше в пламъци. Под покрива висеше една жена и пламъците доближаваха краката й. При тази гледка извиках от ужас и помня, казаха: „Господи, милост, милост, милост!" Взе да вали, капки дъжд гасяха пожара и се събудих. Беше сън, който предсказваше.

След няколко дни стана наводнението. Градът пострада много. Жертвите не се знаят. Хората са висяли по дърветата цяла нощ. Магазинът ни още не бе взет, плувнал във вода и разсипа стоката, макар че баща ми дигна част в по- горните рафтове. Студът беше страхотен. Ние живеехме в Калето. Това беше най-високата част на града. Населението се насочваше към тази част, а наоколо вода. Бяхме сгушени като в остров. В киното се приютиха много хора. Горяха се тарабите, за да се топлят. Нямаше огради, храната се даваше безплатно, лодки разбиваха леда и с въжета доставяха храна на хората по горните етажи. Дунав беше замръзнал, блоковете лед се изкачваха един след друг и образуваха планини айсберги. Гледах тази удивителна картина и наблюдавах как само патиците бяха щастливи, спокойно си плуваха.

Това беше преживян, реален комунизъм, нямаше бедни, богати, нации. От съня разбрах, че краят ще бъде добър. И действително след няколко дни реката се прибра в коритото си естествено. Макар че правиха много опити с бомби да разбият леда, защото прииждащата вода преливаше над тях. Но от детонацията стъклата се изпочупили и приютените хора мръзнеха. А тези по покрайнините на града успяха да избягат по селата. Казаха ми, че Учителят в клас казал да се молят за видинчаните. Бяхме евакуирани в София. Излезнахме от града с лодки. Настанихме се при сестра на баща ми и при братовчедка.