4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ

Петър Говедев е роден на 29.06.1888 година в град Самоков в семейството на Г. Говедев - занаячия. Той е най-малкият син от седемте деца на Елена, която остава вдовица преди да видят бял свят двете последни деца на Елена - близначета Павел и Петър, родени след смъртта на баща си Георги.

Голямата мизерия и недоимъкът в тази сирашка къща дава възможност на будния Петър още в детските си години да се насочи правилно чрез запознанството му с Хаджисотиров, В. Коларов, Г. Димитров, Д. Благоев и др. и да се изгради като един достоен борец - комунист, който впоследствие се очертава като един от ръководителите на самоковските борци.

Петър работи над себе си неуморно, той е жаден за много знания и в скоро време натрупва един огромен капитал от марксистко-ленински познания.

Вън от това, интересите му са всестранни. Недоволен от редуцираната по него време педагогическа гимназия, в града се отварят млекарско, пчеларско и дърводелско училище, които Петър завършва успешно. А по-късно, през войната той става и фелдшер, интереси към лекарства и пр. Но наред с всичко друго Петър е създател и ръководител на Профсъюзите в град Самоков, той е, както го наричат, душата на профсъюзната организация. Обичан и тачен от работническата класа заради своята честност към нея и преданост в родния си град, бива изпратен във Виена на специализация 1908-1909 година, където намира и своята другарка - Ана Каролева, изучаваща там музика. Ана Каролева, закърмена от семейството си с марксическите идеи, продължава борбата, свързвайки живота си с Петър Говедев.

Във Виена Петър се свързва с отговорни за онуй време немски и български другари на социал-демократическата партия (тесни социалисти).

След завръщането си, като добър масовик и оратор и организатор той бива избиран неколкократно в местната листа на съветниците на Самоковската комуна, е по-късно и за главен помощник-кмет на 3-та Самоковска комуна.

Знаейки немски език и добър специалист в своята занаятчийска професия, много от местните чорбаджии му правят преложение да го субсидират финансово за коалиционни печалби, които Петър отхвърля с възмущение.

Семейството на Петър и Ана бива често посещавано от Комунистическата партия: В. Коларов, Г.Димитров, Хаджисотиров, Д. Благоев и дЛ. Още като младеж Петър попада в младежкото ядро на Г. Димитров, наречено „Чамкорийско ядро" (снимка в музея на революцията София). По-късно неговата другарка Ана Каролева, заедно с Домна Шилявска, Мария Чешмеджиева и др. са едни от главните организатори на женското движение в Самоков.

Петър Говедев беше не само добър организатор, но и добър оратор, в своите спомени за него говореше П. Велинов, професор, Хр. Даганов, академик Чакалов пред дъщерята на Петър. Неговата честност и преданост към Партията водеше до крайности пред изпълнение на поставените му партийни задачи. Не рядко той биваше обвиняван от близките на семейството си, загдето го изоставяше пред поставените партийни задачи. На подобни упреци Петър отговаряше, че обществото ще има грижа за семейството му, ако нещо стане с него.

Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията. Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари. В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха безстрашния и стръмен път на революционната борба.

Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков. Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма.

Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на свободата.