15. ЧУХ ПУЛСА

Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат.

Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш.

Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества.

Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка - скъпо ще платиш.

Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот.

Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш въху живота на твоя брат - завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот.

Чух пулса - в него чух и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото.

Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам.

Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия брат на човечеството, пулсът на Космичния човек, пулсът на Великия Учител.

Русе, 1923 година Братска комуна „Свирчовица".

Забележка на редактора: Това е текстът на Паша Теодорова. Същият текст бе включен в „Изгревът", том 8, в материала на Димитрина Антонова на страница 401, N 80 по погрешка, понеже същият текст бе намерен в нейния архив без подпис.