18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ

На въпроса, който ми се зададе, не се очакваше моя отговор, но и да се очакваше, нищо не бих могла да отговоря. - „Виждаш ли този хаос в света?" Нищо не мога да отговоря, освен да свия рамене. Необятен е светът, а моят поглед е крайно ограничен, за да може да обхване този обширен свят и да имам мнение за него. Още повече по онова време, 1943 година, когато в близкия до мене свят не виждах никакъв хаос. Тогава ние бяхме потънали в хармонията на живота. Около нас, дори отчасти и в нас цареше хармония. Да, но това беше хармонията на Учителя, неговата собствена хармония и аура, в която и ние плувахме. Ако днес ми се зададе въпроса виждам ли хаоса в света, бих отговорила положително: Да, виждам този хаос, и то отчасти. И днес още нямам широкия кръгозор на окото да виждам и разбирам какво става в необятния свят.

Дохождам да отговоря на този въпрос: „Аз го създадох". Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: Ще създам ново небе и нова земя. Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си. Следователно, хаосът като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес. Бог не създаде ли света от хаоса? Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам. Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък хаос. А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този хаос? Ето един важен за мене въпрос: Как се създаде този хаос? - Разбира се, че пак чрез Словото, за което е казано: Нищо без него не стана. Словото, като мощна силна вълна, като силна мощна мисъл се разнесе из пространството, проникна в него и се възприе от ония организирани човешки умове, готови да възприемат всичко ново, всичко възвишено, и красиво. Веднъж възприели те идеята за новото в света, тази идея се предава от един човешки ум на друг, както електричеството се предава по жици, докато обхване и най-долните слоеве на човешкия живот. Всички умове просветени и непросветени, възприеха идеята за новото и днес всички говорят за новото. Всеки се стреми към него, всеки го прилага кой колкото може, кой колкото е готов. Касапинът обявява старите ножове за негодни, търси нови ножове, остри ги по нов начин. Воюващите откриват нови, по- съвършени оръжия, повече хора да избиват; учители, професори - нови начини за преподаване; учени откриват нови методи за работа; философи създават ново направление на мисълта; музиканти, поети, художници търсят нови пътища в музиката, поезията, изкуствата и т.н. Усилено се говори за новото, за нов живот. Навсякъде и отвред се чуват гласове: Старото изживя своето време, нещо ново иде в света! По прав или крив път всеки иска да приложи новото, да заживее по нов начин. Обаче Онзи, Който проведе мисълта за новото, Който пусна тази духовна вълна в цялата Вселена, не стои безучастен. Той работи за новото най- много от всички, тихо и спокойно. Той шепне на ухото на пробудените души: Моята мисъл е силна, моята мисъл е силна, моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл, Словото ще преобрази света, същата мисъл ще го организира. Той продължава по-нататък: Няма да оставя човек в света с крива мисъл. Няма да оставя човек в света да греши.

Тези са заключителните мисли на това малко, кратко Откровение, което аз сама така нарекох.

Кратко, много кратко е това откровение, но аз се радвам, че то ми даде възможност да мисля, да следя и да наблюдавам всичко, което днес става и се убеждавам в истинността на Словото Божие, произнесено пред нас десетки години, подкрепено от живия истински пример от целокупния живот.

Радвам се и благодаря, че десетки години слушахме Словото на Живия Господ от устата на нашия обичен Учител - слово живо и истинно, за което бъдещето ще говори с тръбен глас.

19 декември 1967 година