17. ОТКРОВЕНИЕ

София, 15 декември 1967 година

„Виждаш ли този хаос в света?

Аз го създадох!

Моята мисъл е силна.

Моята мисъл е мощна.

Същата тази мисъл ще преобрази света.

Същата тази мисъл ще го организира.

И няма да остане човек в света с крива мисъл.

Няма да остане човек в света да греши!"

Горните мисли ми каза Учителят още в 1943 година, един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла при него в неговата горна малка стаичка да прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Както четях, Учителят ме прекъсна. Помислих, че той иска да коригира някоя мисъл, затова веднага спрях, вдигнах главата си и го погледнах. Не чух никаква корекция, обаче чух първия въпрос, на който не се очакваше никакъв отговор и след въпроса: „Виждаш ли този хаос?" - веднага бързо последваха останалите няколко мисли, които аз приех като откровение - така прозвучаха вътре в мене.

Седя срещу Учителя, гледам го и слушам. Бог ми проговори. Възможно ли е? Възможно е. Бог е говорил и говори на всички хора. Важно е кой Го е чул и разбрал. Той говори и на малките, и на слабите. И на мене може да е говорил някога, но не съм била всякога отворена, за да Го разбера и позная, както този път. Това беше наистина глас на Бога. Думи нямам, но и перо нямам, с което да опиша и изкажа какъв беше този глас. Зная само като че не бях на себе си. Думите се лееха бързо една след друга, за да мога не още веднага, но и след 24 години оттогава до днес да има върху какво специално да разсъждавам и да раста, да има още да се уча и за какво да благодаря. След свършването на горните осем мисли, Учителят ми каза значи да продължа четенето на шпалтите. Погледнах към Учителя, но не можах веднага да чета, както когато човек слиза от високо място към по-ниско. Прегледах малко, понаместих се на столчето и продължих да чета. След това благодарих на Учителя, целунах му ръка и си отидох.

Думите, които чух от високото място, не престанаха да звучат в ушите ми, не престанаха да ме импулсират и да внасят в мене нов подтик на жизнена енергия. Това състояние продължи в мен почти цял месец, през което време се чувствувах като пеперуда, която безгрижно каца от цвят на цвят. И всичко това е слабо, за да изрази състоянието на човека, комуто Бог е проговорил.