Някои от първите братя бяха особено усърдни в молитвите. Те като че се съревноваваха помежду си, кой по-дълго да се моли. Молеха се с часове. Веднъж Учителя и няколко братя посетиха манастирчето „Св. Спас" край Ямбол.
Сутринта бяха решили да излезат за изгрев слънце на върха, но братята като видели черквата отворена влезли вътре да се помолят. В църквата нямаше още служба. Влизат те, коленичат пред олтаря и почват молитвата. В туй време Учителят и един брат, малко закъснели, минават край черквата, виждат братята вътре и се поспирват. Братът поглежда Учителя и с поглед Го пита, да влезнем ли и ние? Учителят поглежда братята вътре, усмихва се и казва: „Прекален светец и Богу не е драг!" Излизат с брата на върха да посрещнат слънцето. После Учителят казва на брата: „Аз попщини не искам! Тогава брат Георги Куртев разбра и научи, че първом Духът предхожда, и след това човек захожда. Духът води, а човек пристъпва след него. Учителят даде Словото, а ученикът го получава, за да бъде изпълнено.
