[III. МЕСЕЦ]

III група

III 1 Добродетелта

Добродетелта се проявява по три начина. Първата проява е в даване на материална помощ на нуждающите се. Втората проява е в даване на добри съве­ти и упътвания. Най-съвършената проява на Добродетелта е духовната помощ, която изпращат светлите души със своите молитви за человечеството. Към тази висша проява на Добродетелта пристъпят само светлите души на всемирното Бяло Братство. Като основни техни качества са щедростта, милосердието и жер­твата. Най-големите врагове на Добродетелта са омразата и завистта. За да бъде разумна Добродетелта, необходимо е да се ръководи от Мъдростта и стопля от Любовта.

През този месец аз изпитах щедрата ръка на Господа, разтворена към мене със своите милости. Видях аз Божията Добродетел проявена към мене, но съм недоволна от това, което аз дадох на тази велика Божия Милост, защото беше много малко бедно.

Сийка Динова

22. 09. 1923 г.

София

III 2 Правда

Да бъдеш справедлив към себе си и околните - това ще рече, че си правдив човек, че притежавам тази Добродетел - Правда. Колко мъчно е да бъдеш абсо­лютно справедлив в своите постъпки в отношенията си с окръжающите - поне това мога да кажа за себе си.

Невенка

22. 09. 1923 г.

Банки - София

Ill 3 Истината

Истината дава Свобода, онази безгранична Свобода, в която човек може да извърши това, което Бог иска от него.

Свободен е само разумният човек. Без Любов и Мъдрост Истината не мо­же да се прояви. Истината изключва абсолютно всяка лъжа, тя е която осмисля целия ни живот и сближава душите.

Единствено тя създава истински приятели, готови да се жертват един за друг. През този месец размишлявах повече върху тази добродетел - Истината.

Марийка

22. 09. 1923 г.

Банки - София

III 4 Мъдрост

Мъдростта според мене лежи в основата на всички Добродетели. Аз не мога да си представя Любовта без Мъдростта или жертвата без Мъдростта или пък Правдата. А обект на Мъдростта е Светлината. Ние не можем да имаме зна­ние без Светлина.

Преди няколко дена Учителят в общи черти ни даде образа на разумния човек. Сравних този образ със себе си и видях, че аз съм толкова далеч от него* Изживяла съм и то може би не напразно минути, когато ми се струваше, че всяка една моя дума, всяко едно мое желание и действие е толкова глупаво и глупаво. Не смея да направя нещо, на всяка крачка виждах все неразумни постъпките си. Каквото направя не на време ще го направя. Не смея да проговоря нито дума. Каквото да кажа, не на място ще го кажа. Струваше ми се, че очите на всички ми казваха: „Ти си глупава, глупава, много глупава. Не само това, но от всяко дърво, всяко клонче и всеки лист аз чувах тази дума: „глупава", „ти си много глупава".

Тези преживявания, които имах този месец ме засегнаха много дълбоко- „Глупава, много глупава."

Действително има минути в живота, когато може да почувствуваме, че сме такива каквито сме без прикритие.

Божествената Мъдрост всеки може да постигне, тя не е непостижима, но необходима е тука преди всичко чистотата.

Пенка

22. 09. 1923 г.

София

Ill 5 Любовта

За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи.

Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникна­та от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божест­вени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога."

Цветка

22. 09. 1923 г.

София

II ГРУПА

VIII 1 Жертва

Да ви кажа ли сестри? - Жертва що е - не можах да проумея. Жертвува само тоя, който има. Този месец аз имах възможност да гледам как другите жертват за мене, а аз не можах нищо да пожертвувам. Мислех често: понеже жертва само, който има или ако аз пожертвувам някое свое отрицателно качес­тво - жертва ли е това?

Мисля, че това е жертва за самата мене.

Виктория

22. 09. 1923 г.

София

VIII2 За равновесието

За да има човек равновесие, той трябва да има едно централно движение в себе си, около което да се координират всичките други движения. Човек с равновесие представлява слънчева система, която има своя посока на движе­ние и в която движението на отделните планети е хармонично с общото движение на системата.

Или такъв човек прилича на държава, в която всичките органи са подчине­ни на централното управление. Така както в една държава, за да има ред, трябва и най-малката обществена единица да се подчинява на централното управление, така и у човека, за да има равновесие, трябва всяко негово движение (в най- широк смисъл) да е в съгласие с централното.

Кое е това централно движение? - Идеалът, който постоянно се вживява. Това е връзката ни с Бога.

Всяка наша постъпка трябва да произтича от нашия идеал. Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на кого­то и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център.

Човек с равновесие е силния човек.

Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е промен­ливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията. И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за боговете.

Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл.

Еленка

22. 09. 1923 г.

София

VIII 3 Свобода и простор

Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е. ще ги освободи от тежки вериги, които от векове са оковани с хитростта на лъжата.

Изобщо казано, човек за да носи простор и свобода в себе си и за да я даде на другите, тази свобода, той трябва да се издигне до това становище, че да не го засяга никоя отрицателна мисъл и да не го смущават противоречията в живота. А това ще стане само тогава, когато душата ми се слее в безграничната Любов на Бога.

Василка

22. 09. 1923 г.

София

VIII 4 Знание и Светлина

Много нещо научих този месец. И много знанието ми пречеше. Въвеждаше ме до много съмнения и противоречия. Но пък и много ми помогна знанието да разбирам по-иначе нещата. Противоречията са необходими за знанието на уче­ника. Необходимо е за ученика да мине една тъмнина, за да намери пътя на Светлината. Съмнението, противоречията и борбите това са тъмните пътеки на ученика. А само със Светлината той ще излезе из всичко това.

Дафинка

22. 09. 1923 г.

София

VIII 5 Чистотата

Чистотата е рожба на Любовта. Само който люби, може да има абсолютна чистота, тя седи в сърцето, защото то е трансформатора на нашите чувства и желания.

Само онзи, който люби може да има добрата воля да работи над своите странствуващи мисли и да ги вкара в нормалния им път.

„Без Любов, чистотата е невъзможна", казва Учителят. Щом си отиде Лю­бовта, тогава идва нечистотата и започва падението. И пак Христос казва: „Дай ми сине сърцето си, ще ти дам ум Христов!" Значи, ако сърцето се изпълни с великата Любов и умът става интелигентен, способен за правилни разсъждения и умствен труд.

Чистотата е първата Добродетел, която трябва да придобием.

Олга Славчева

22. 09. 1923 г.

София

I ГРУПА

XIII 1 Щедрост

Добродетелта е израз на Бога у човека. Чрез добрите дела Бог се проявя­ва и дава възможност на всеки един от нас да го види и познае. Както в Писани­ето е казано: „По делата ще ме познаете." Ето защо човек не трябва да се гордее с делата си, защото всичкото добро, което той прави, прави го онова Божествено начало, което живее в него. Бог чрез всеки един от нас върши туй, което му е нужно. Ние сме само оръдия, посредством които се върши от Него Неговото дело. Както земята се украсява с прекрасни растения, които тя произвежда, тъй се украсява чрез добрите си дела и този, в чиято душа живее Владиката на живота. Такъв човек може и готов е всеки момент да се самопожертвува. Защо­то само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същес­тво, което е в причинния свят има какво да жертва. Неговата кесия е пълна и всякога отворена. Под кесия разбирам неговото сърце. Той е щедър - не крие светлината. Дава във всички полета.

Елена X. Григорова

22. 09. 1923 г.

София

XIII 2 Великодушие

Не съм доволна от работата си. Не съм още в състояние да проявявам Великодушие.

Марика

22. 09. 1923 г

София

XIII 3 Чистосърдечие и Искреност

Любовта към Великото ме кара да бъда чистосърдечна към всички. В иск­реността намирам още страданието.

Сотирка

22. 09. 1923 г.

Варна

XIII 4 Благоразумие

Трябваше да работя върху Благоразумието.

Рекох си: „Тебе пък приятелко ще те позная, като си позволя по-смела да бъда!" И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието.

Паша

22. 09. 1923 г.

София

XIII 5 Милосердие

Милосердието предпоставя абсолютно чистосърдечие и искреност. На си­ла милосердие не става. Само Любовта може да роди Милосердието. Този месец приложих Милосердието само в сърдечната област, в умственото поле и на физи­ческото поле не можах - боях се от неискреност.

Савка

22. 09. 1923 г.

София