[II МЕСЕЦ]

III ГРУПА

II1 Добродетел

Добродетел или добро дело - тъй разбирам аз Добродетелта. Да направиш добро дело, да помогнеш на нуждающия се, да облекчиш страданията на страда- ющия - това е проява на Добродетелта. Тя е силна, тя е чиста, не иска отплата. Велика е тази Добродетел: дава, но не иска! С любов дава тя. Даваш безвъзмез­дно, кому? - Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той пома­га с Любов на всичко живо.

Добродетелта и Любовта са неразделни!

През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира на­шите постъпки.

Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов.

Невенка

22. 08. 1923 г.

София

II 2 Правда

Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби.

Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на мо­ите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиж­дала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота.

Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата. Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше. Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал.

Марийка

22. 08. 1923 г.

София

II 3 Истина

Истината всеки един от нас трябва да носи в душата си; във всекиго тя трябва да живее, защото тя ще ни направи свободни. Но когато говорим Истина­та трябва да бъдем крайно внимателни. В много случаи ние трябва да премъл­чим, Истината не всеки може да понася. Когато говорим Истината, не трябва да произвеждаме смут в душата на този, комуто я говорим. Говориш ли Истината на своя брат, ти ще вложиш в нея всичката своя любов и мъдрост. Липсват ли, те резултатите ще бъдат обратни.

Пенка

22.08.1923 г.

София

II 4 Мъдростта

Най-трудното за мене е мъдро да постъпвам. Не е достатъчно само жела­ние, мъдрост така не се придобива.

Източник на Мъдростта е Светлината. Невежеството ми причинява много страдания, то ме спъва. И аз ще кажа, както другите сестри, че когато имах за задача да работя върху Мъдростта, аз само можах да констатирам своята глу­пост.

Но ако пък бяхме мъдри Бог не би ни изпратил в туй училище. Всеки ден от най-дребните неща можем да извлечем урок. Ако умът ни би бил зает само с полезни неща, то по-лесно бихме прилагали в живота си онази малка частица Мъдрост, която е в нас.

Цветка

22.08.1923 г.

София

II 5 Любовта

Любовта дава свобода. През този месец аз разбрах, че за да добия съвър­шена Любов, необходимо ми е абсолютна чистота в мислите и чувствата и Мъд­рост, която да я управлява.

Сийка

22. 08. 1923 г.

София

II ГРУПА

VII1 Жертвата

Туй, което ние нарйчаме Жертва е естествена проява на човек, който оби­ча. Този, който обича е богат и той не може да не даде на този когото обича! Жертвата е даване и ние трябва да се учим на нея, защото тя лежи в основата на всяко общежитие.

Жертвата е материална и духовна. В ежедневния живот ние имаме хиляди случаи, където може да проявим тази Добродетел. Всички живели в егоизма ние сме привикнали да искаме само от другите. А няма по-хубаво от това да можем да дадем, дето имат нужда от нашата помощ. Едно нещо трябва да се има пред вид при жертвата, че тя всякога да става в хармония с нашия вътрешен глас и така винаги ще бъде хармонична.

Когото обичаш, за него жертваш всичко, но не чувствуваш, че правиш жер­тва, даже ти е приятно да дадеш всичко. Този, който обича, той жертва. Егоистът не познава закона на жертвата.

Еленка

22. 08. 1923 г.

София

VII2 Равновесие

Равновесието за мене от това становище е невъзможно. За да го приложи човек трябва да бъде много мъдър, умен и прозорлив, да схваща от вътре, къде трябва да мълчи и пази равновесие, за да не предизвика нещата и то от гледище­то на правдата.

От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си каз­вам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса пол­за. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити."

Василка

22. 08. 1923 г.

София

VII 3 Свобода и Простор

[Не е вписана тема]

VII 4 Светлина и знание

Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети.

Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и во­лята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлина­та изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дей­ност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити.

Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече.

Олга Славчева

22. 08. 1923 г.

София

VII 5 Чистота

Чистотата е основа на всички други Добродетели. Основата на всичко трябва да бъде чистотата. Без чистота не може да има никакъв напредък. Извор на нечистота е умът, няма по-ужасно нещо от един нечист ум, а и източник на най- голяма чистота е пак умът, няма по красиво нещо от един чист, светъл, криста­лен ум.

От чистотата на мисълта зависи моя душевен мир, т.е. онова най-ценното, което човек пази в себе си - мира на своята душа. И аз виждам най-голяма мъч­нотия в областта на своята мисъл. Там мисля аз най-напред трябва да се внесе чистотата, а то е трудно, но се постига.

С постоянна контрола, с постоянна работа чистотата се добива.

Да живееш в чистота ще рече да имаш всички условия за растеж.

Виктория

22. 08. 1923 г.

София

I ГРУПА

XII 1 Щедрост

Констатирах едно, че не съм още в състояние да проявявам щедрост. Не съм доволна от работата си.

Марика

22.08.1923г.

София

XII 2 Великодушие

Сотирка - (Варна) Кюстендил

XII3 Чистосърдечие, Искреност

От тази си работа ясно схванах двете положения в човека. Когато постъп­вах искрено, чистосърдечно, чувствувах се дете в живота, готова само да прие­мам и уча. Когато не постъпвах така виждах големеца в себе си взет в най-широ­ка смисъл, който всичко „знае и може", без в действителност да знае и може.

Паша

22. 08. 1923 г.

Русе

XII 4 Върху Благоразумието

Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма.

Савка

22. 08. 1023 г.

София

XII 5 Милосердие

Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамад­ни знания. Каквото Знаем за света, знаем го само защото можем посредством Любовта да се пренасяме в другите същества и да живеем в техния живот. Хора­та с телата си са разделени и не могат да се разбират един други, но с Любовта те всички са съединени. И това е велико благо, което хвърля Светлина и дава възможност да съзнаем, че има едно духовно начало, което дава живот на всич­ко. Но за да разберем Любовта и я възприемем трябва ни знание от една страна и абсолютна чистота от друга.

Чистота. Под Чистота разбирам да имаме мир в душата си, да държим винаги в равновесие ума, сърцето и волята, да не допуснем нито сянка от съмне­ние в ума, нито да смутим сърцето, нито да проявим леност, която парализира волята. Да имаме правилни отношения с Духа, който живее в нас, за да бъдем всякога във връзка с Бога. Трябва да се пазим чисти духовно, понеже има астрални духове, които ни дебнат и щом видят, че в нас има чиста водица,

натрупват се, умиват се и ни оставят мърсотата. Затуй трябва да бъдем чисти и силни, за да преодолеем всичко, което се случи при нашето растене. За да бъдем чисти тряб­ва да се освободим от всяко съмнение, страх и егоизъм.

Милосердието трябва да лежи в основата на всички Добродетели. То е от първа необходимост при закона на растенето. Докато тази Добродетел не се всели в сърцето и го обсеби никакво растене не може да има. Вътрешно Мило­сердие ни трябва, то се състои в това - да признаваме слабостите на другите и да прощаваме тяхните погрешки.

Елена Х.Григорова

22.08.1923