НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4b0082'><span style=''>193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ</span></span></p> <br /> <br /> <span style=''>Цялото Братство знаеше, че Учителят е в село Мърчаево и всеки, който минаваше през София отделяше 2-3 дни, за да отиде при Учителя. А тогава се отиваше само пеша или с волска кола. Днес се пътува за един час до там с автобус, като се включват и няколко трамвая докато се стигне до Княжево. Но я пресметнете колко време е необходимо да отидете пеша до Княжево? Ами от Княжево до Мърчаево? Не беше малко това разстояние по онези години. Аз бях по това време мобилизиран, облечен с военни дрехи и бях в гражданската  отбрана. Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за село Мърчаево. Там веднъж на Учителя Му донесоха в стомна вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци. Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него. Как така ще си заминава? Затова накрая Му носеха от минералната вода на село Рударци. А Учителя искаше да пие само от нея. Какво бе видял в ония три чаши ние не знаем. Но беше нещо видял и сега извървяваше своя път на земята. Ние тези неща не можем да проумеем. Ние знаем само това, което видяхме, чухме и можем да осъзнаем и осмислим чрез Словото Му. Това не е малко за нас. За вас също - когато четете това. Ето защо преповтарям случката. От тогава тази вода е лековита. Години наред приятелите, когато посещаваха домът на Темелко отиваха и си наливаха от тази вода в дамаджани, слагаха ги в раниците Си на гърба и така ги донасяха в София. Знаеха, че тази вода е лековита. Свързваше ги спомена за онези дни с Учителя в село Мърчаево и искаха да минат още веднъж по стъпките Му. Те търсеха Неговите стъпки и Неговото присъствие. А то бе в нашия общ живот с Него и се намираше в Словото Му.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ