12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане.
Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски. На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дстогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии. Подготвените учители в ланкастерските училища, наречени у нас взаимноучителни, бързо замениха свещениците учители, като ограничиха дейността им само в черква. В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др.
Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си.
Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия. Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за откриване българско училище във Варна. Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна Александър В. Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3. април 1860. година, когато Иларирн Макарирполски тържествено прогласи раздялата на българската църква от гръцката патриаршия. Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна. Те съставят българска община; поръчват си печат с надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. Варна 186065 Тая къща имаше два етажа. Горният етаж, който състоеше от три стаи, е служил собствено за училищно помещение: двете стаи били класни - едната за ученици, другата за ученички, а третята служала за училищни потребности. Тъй, в скромната Балтаджи Пейкова къща заблещукват първите зари на умствен български живот в удавената в гърцизъм и гагаущина Варна, които зари постепенно са отваряли очите на мнозина българи да се отърсят от гагаущината и да съзнаят своята народност, поради което и числото на българските къщи в скоро време нараства: от 35-40 къщи през 1860. година те достигат около 120 в 1860. и до 160 през 1870. година.
Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си. Заплата той получавал годишно 2200 гроша (440 лева).
Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия67
Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят леп-гата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи. През 1861 /62 година учител останал пак Костадин Арабаджиев и училището се помещава все в къщата на Балтаджи Пейка, наемът на която, както и през изтеклата година, бил 1200 гроша (240 лева) годишно. Купува се още едно място за 15 772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр. (18 689.40 лв.).
За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си. По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време. Като видели, че по този начин мъчно ще спрат рабртата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев69 И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др.
II. По уредбата на общината и разширението кръга на дейността й. -Към 1866. година настъпва време, когато Варненската българска община морално тъй укрепва, че се явява нужда да се организува тя върху по-широки основи, да развие в по-голяма област своята дейност за пробуда и подигане българщината и да стане главно средище, което да поеме и ръководи народочерковните работи на българското население в целия Варненски окръг. Тя (общината) съставя „домашни законоположения". В черковната кондика от 1866. година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща.71 На последния се дават изрично следните наставпения: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград73 да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7. март 1872. год. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, в който най-убедително се моли да работи за включване и Варненската епархия в пределите на екзархата, защото, казва се в адреса, българското население от тая епархия от 12 години насам твърдо се бори за черковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено, в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, митрополит за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата варненско-преславски митрополит (синодално писмо от 12. октомврий 1872.) и когото варненци с голяма радост наскоро посрещнали - той пристигнал по море от Цариград на 2. декемврий 1872. год., а на 4. декемврий извършва архиерейска служба в старата българска черква. Да се върнем сега към училищното дело. През 1868/69. учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервра във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история. От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков. На следнята 1870/71. година за главен учител бил повикан от Шумен Димитър Станчев - Ст. Деребеев останал пак за учител, а учителка била Иванка Стаматова от Варна, на която Рачински по-рано бил изработил руска стипендия, та свършила гимназия в Киев. Тя получавала заплата 3000 гроша, Д. Станчев -5000 гроша, а Деребеев - 4500 гроша. По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25. юлий 1870. год. се основало във Варна читалище „Възрождение", което се помещавало на горния етаж на старата българска черква, разширен нарочно за тази цел. И за туй полезно дело се намерили щедри дарители. Само варненецът Сотир Даскалов му завещал 3000 гроша. По подтик пък на учителите Д. Станчев и Ст. Б. Деребеев се основава в началото на 1871 г. и българско ученишко дружество „Просвещение". По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност. Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.I. отделение има 15 паралелки с 333 и Ш. „ 14 277 II. клас има 4 „ 164 „ III. 3 „ 117 „ Всичко: 465 ученици
73 момичета. 313 282 303 256 1154 момичета II. мъжка прогимназия I. клас има 4 паралелки със 167 ученици II. „ 3 „ 124 „ II. „ 2 „ 76 „ Всичко: 367 ученици I. девическа прогимназия I. клас има 5 паралелки със 182 ученички II. „ 2 „ 77 „ II. „ 2 „ 84 „ Всичко: 343 ученички II. девическа прогимназия I. клас има 2 паралелки с 83 ученички II. „ 3 „ 112 "I. „ 3 „ 81 Всичко: 276 ученички Държавна мъжка гимназия Реален отдел I. (IV.) клас има 3 паралелки със 139 ученици VI „ 2 „ 85 „ II. (V) „ 1 „ 24 VII. „ 1 „ 12 „ Всичко: 104 ученици А всичко в двата отдела: 425 ученици. Държавна девическа гимназия I. (IV.) клас има 4 паралелки със 149 ученички VI. „ 3 „ 134 „ II. „ 36 III. „ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14. април т. г.), а училищното настоятелство именува училището в IV. участък, което ще се строи сега, на името на първия български учител във Варна (Костадин Арабаджиев). Хвала им! Варна 11. май 1911. год. Ив. Церов „Петдесетгодишнина на българското училище в гр. Варна 1860/61-1910/11 год." Варна, Печатница „Войников", 1911.
