Варненските българи могли да бъдат доволни със своята победа, която им донесла едно официално признание на тяхната национална обособеност, както от страна на властта, така и от страна на Варненската гръцка митрополия, чийто началник сам осветил училището. Ако се има пред вид състоянието на българщината във Варна до 1860 г., подавена от гърцизма, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът е бил от грамадно морално и практическо знание. С откриването и закрепването на първрто българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили в ново време един външен израз на своята национална обособеност. Това е било първият етап на националното организуване на варненските българи.
Първият голям успех давал криле и тласкал към нови придобивки. Още в 1863 г. варненските българи се носили с идеята да си построят и отделна българска църква и да се обособят и от гръцкото духовенство. Обаче прави впечатление, че те не бързат да слагат ребром всички въпроси и да искат всичко наведнъж, а вървят на етапи. Те поддържат връзките си с гръцкото духовенство и не бързат да ги скъсат съвсем. Трябва да се изтъкне тук, че тия самоуки, практици български търговци проявиха по-голямо разбиране за еволюцията и здравото историческо развитие, отколкото многоучените адвокати и държавници на България в най-ново време, които не схващайки и немарейки за нуждите на еволюцията, докараха небивали в историята катастрофи за българския народ. Варненските българи поставяли въпросите един по един. Те закрепвали придобитите позиции и после пристъпвали по-нататък. Училището им се развивало добре. Не в 1862 г., а в 1870 г. във Варна било построено и на 14 септ. осветено и открито българско читалище. Варненските българи участвувапи вече в националните прряви и събития в Цариград във връзка с църковната борба. Знаем, че Варненско (Хадърджа, Балчик, Добрич) се отказало от Патриаршията и признало Илариона Макариополски. Също и гр. Варна изпратила аналогично писмо до последния. Варненско изпраща в Цариград в 1861 г. също представител по народните работи, Атанаса Чорбаджи, и за тая цел отправя една знаменита просба до Високата Порта, с която иска 1. да бъде призната и утвърдена българската църковна независима иерархия; 2. да позволи, щото българското духовно началство, заедно с българските представители, да уреди църковните дела на българските епархии. Тая просба е подписана и подпечатана от първенците на Варна, на с. Капакли, с. Хадърджа, с. Гюндогду. с. Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи.
Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети.
Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение.
Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем.
В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век.
Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство.
Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са:
1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство.
2-ро Да дозволи Цар. Правит. каквото Българското Духовно началство, спомогнато от представители, избранни от народа да уряди църковнити работи, и управление на Епархиите, които на царско здравье населяват Българи. Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц. Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц. Величество, за когото непрестанно ся Богу молят. 1861 г. (Печат и подписи.) Проф. д-р Петър Ников „Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" Изд. Българската академия на науките. София, Придворна печатница, 1934. (стр. 72-76) Иван Церов
