Архивата се съхранява в етнрграфическия музей в София. В нея има четири дописки от Варна, а именно 1) под № 7844 от 15 юни 1861 г. дописка до редактора на един вестник; 2) под N5 7444 от 20 юни 1861 г. дописка, която е подписана както горнята със „С. С. Т." 3) под № 748 една дописка, писана до редактора на в. „Дунавски лебед" (Белград) с дата януари 1861 г. Дописката е изпратена от „българската във Варна община" и е подписана от тогавашните й членове62: P. X. П. Мавридос, Бр. Георгиевич, Бр. X. Попов, Д. X. Тюлев, Стоянчо Хаджи Иванов, Спас Димитров, учил. епитроп и Кост. Димитриевич, епитроп и 4) под № 7445 дописка от 25 юни 1861 г. до редактора на „Българските Книжници". Дописката е подписана със същите букви като горните две.
Първата дописка Моля Ви, г-н рецакторе, дайте място в почтените си листове, ако намерите за благосклонно, на това кратко описание на Варна и жителите й. Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6)
