Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите. По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията, с владиците й заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в с. Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград.
Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св. Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствували всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение и им обещал, че на следнята година непременно ще са открие славянска черкова в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6-й август 1860 г. помощи за издръжката му.
Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на мънастиря „Св. Димитър" Атанас Чорбаджи от с. Николаевско Стоянчо Хаджи Иванов Господин Хаджи Иванов* Хаджи Стамат Сидеров Сава и Никола Георгиевич Атанас и Георги Попови Костадин Тюлев Христо Попов Янаки Жеков Хаджи Рали Маврудиев
100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 100 лв. 400 лв. 800 лв. Събрали се 10 000 лв. и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български язик на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава българската община решава да купи за 3000 лв. мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел". Документът за мястото е бил зет върху Кюркчи Коста Димитров, почтен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860г. 53
На следнята година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му.
В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от Варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна. Свещеник Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община. Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруари, нов гръцки владика - Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия.
Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21) Йосиф Стоянов (син на Стоянчо х. Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив. Караильов) от Панагюрище; 28) Манол Мутава\ 29) Абаджи Неделчо Паралиев от с. Палиците (Габровско); 30) Папаз Иван от Трявна; 31) Стоян Бахчеванджи, 32) Драган Василев; 33) Стойко Жеков от с. Карахюсеин и синовете му Жеко, Коста, Иван и Тодор. Ст. Жеков произхожда от Одрин, гдето баща му е бил свещеник; 34) Арабаджи Тодор от Ямбол; 35) Антон Недялков Карабатак от с. Куюджук; 36) Янаки фурнаджи от Ямбол; 37) Терзи Никола от с. Дебелец (В. Търновско); 38) Арабджи Стоян; 39) Кюркчи Генчо от В. Търново; 40) Буруджи Тодор; 41) Каменар (Тасчи) Йордан от с. Пашаит; 42) Тасчи Иван, 43) Тасчи Паун; 44) Кюркчи Захари: 45) Унджи Ради\ 46) Арабаджи Недю от с. Девня; 47) Върни М. Върнев от Ески-Джумая; 48, 49) Праматар Яни и Георги от М. Търновско; 50) Атанас Недев от с. Климентово; 51) Абаджи Стоян Иванов от с. Търкашент (Еленско); 52) Кюркчи Ради Трифонов от с. Марен (Еленско); 53) Арабаджи Петков от М. Търновско; 54) Д. Провадалъ (Момов) от Преслав; 55) Калбурджи Станю\ 56) Абаджи Иванчо отДреновските колиби; 57) Катранджи Георги от Тревненските колиби; 58) Уста Кою от Трявна; 59) Топал Хаджи Данаил от Казанлък; 60) Йордан Тодоров; 61) Хаджи Иван Тодоров: 62) Христо Кафеджийчето; 63) Еминеджи Панайотов; 64) Георги Чубрицата] 65) Стоян Карабатаков; 66) Калайджи Белчо\ 67) Петър П. Димов от В. Търново; 68) Иванчо Давидов\ 69) Дим. Върнев; 70) Янко Славчев от В. Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр. Климентов; 73) Мих. Риболов; 74) Стоян Куюджук, 75) Н. Праматарев; 76) Еширо-олу Христо; 77) Арабджи Никола Панайотов от с. Климентово; 78) Гаки Тодоров; 79) Илия Папаз Иванов; 80) Жеко (бъчвар); 81) бричкаджи Г. Жеков от Ямбол; 82) Н. П. Корчев от Самоков; 83) Табак Марин Андреев; 84) Табак Павли\ 85) Арабаджи Васил Калчо-олу от Ямбол; 86, 87) Балтаджи Кирак и брат му Драган, бъчвар от Ямбол; 89) Бони Данаил от Казанлък; 90) Балтаджи Станев от с. Девня; 91) Ханджи Стоян от Ямбол; 92) Абаджи Трифон; 93) Г. Страшимиров; 94) П. Павлов; 95) Конда Кателев; 96) Ст. Сърмаджия, 97) Стоян Карапенев, градинар от Еленско; 98) Табак Райно от Панагюрище; 99) Арабаджи Йордан от Ямбол; 100) Кюркчи Митьо от Ямбол; 101) Бою бъчвар от с, Еркеч; 102) Ст. Иванов рт В. Търново; 103) Дерменджи Денчо Николов от Трявна; 104) Момджу Алеко от Ямбол; 105) Пан. Пеков от Ямбол; 106) Г. Иг. Коларов; 107) Терзи Панайот: 108) К. Стоянов: 109) Кюркчи Митьо от Ямбол и 110) Стоян от Тулча. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV 1911 год. (стр. 17-27)
