НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев ТОМ 11
Алтернативен линк

Д-Р ПЕТЪР НИКОВ

IV.


ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ


в 1872 година

СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква,
1922. (стр. 159-181)
ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ В 1872 ГОДИНА
След издаване на 28 февруарий 1870 г. от турското правителство фермана за създаване на независима българска църква, под име Българска екзархия, българите почнали постепенно подготвителните работи за прилагането му в действие и за устройване на младата църква. Съставен бил със съгласието на турското правителство един привременен съвет, който приготвил проект за екзархийски устав. Свикан бил след това български народен събор, за да прегледа и приеме проектоустава. При нови и нови, разбира се, безуспешни опити за помирение с патриаршията, най-подир турското правителство позволило да се тури ферманът в действие и да се пристъпи към избор на първия български екзарх, за какъвто е бил избран видинският митрополит Антим. При небивало народно ликуване триумфално пропътувал екзарх Антим I от Видин до Цариград. След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси.

Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи. От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт. На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски владика искаме да се спрем в следващите редове.

За изпълнението на силното и съкровено желание на варненци, да получат и имат свой
собствен български архиерей след основаване на екзархията и избиране на екзарх, напълно естествено и наглед удобоизпълнимо искане, е съществувала една голяма пречка, именно 10-ят член от фермана за създаване на българската екзархия. Този член, в който се определят границите на българската екзархия, изключва град Варна, както и някои други български места, от областта на екзархията. Той гласи така: „Духовний окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската,Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (без града Варна и без двадесетте близо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенски санджак (без градовете Анхиал и Месемврия), Созополската кааза (без крайморските села), Пловдивската кааза (без главния град и без Станимашката кааза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица; без мънастирите Бачковски, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георги), махалата Св. Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе такоже в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред. Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под отговорност и ще се наказва според законите". Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение. Те не могли да имат свой варненски български владика.

Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква. Те трябвало да се простят със своята дългогодишна мечта, да имат свой роден варненски владика. С тази мисъл те не могли да се помирят по никой начин. Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски владика и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос. Екзархията от своя страна не е могла да удовлетвори желанието им, защото е разбирала много добре, че не е в неин интерес сама тя да нарушава още в самото начало султанския ферман, въз основа на който е била създадена и е съществувала. Това тя не е могла да направи още и затова, защото се бе ангажирала пред турското правителство, което позволило да се избере екзарх и да се постави ферманът в действие само при изричното условие „да ся не излезе никак навън от ограничения кръг на речения висок ферман". А ферманът определял точно границите на екзархията и изрично изключвал град Варна с други двадесетина села из нейната област. Варненци били непримирими обаче по този въпрос и настоявали пред екзархията непременно за свой владика. Екзархията е трябвало да употреби големи усилия, за да може най-подир да ги убеди да не настояват на своето искане и да се съгласят на нейното решение. За да ни стане понятна тази настойчивост и неотстъпчивост на варненци, ние трябва да хвърлим поглед върху историческото развитие на този въпрос.

Въпросът за принадлежността на град Варна към областта на екзархията или по-точно към българската духовна област датира не от 1872 година, а много от по-рано, именно от времето, когато се почнали преговори между патриаршията и българите за разграничение на българската църковна област. Още в преговорите, заведени през 1865 г. между Цариградските гръцки богаташи Зарифи и Стефанович, от една страна, и българите, от друга, и в приетите в заключение на това 6 точки, които обаче били отхвърлени от патриаршията, варненската епархия била призната от гърците за българска и поставено именно в точка 2, заб. а) в списъка на българските епархии. По-късно обаче това положение се изменило. Известно е, че с идване на патриаршеския престол на Григорий VI от страна на цариградската патриаршия се проявила една по-голяма готовност за отстъпки към българите и споразумение с тях. Плод на този стремеж е бил и проектът на патриарха Григорий от 18 точки за разрешаване на българския църковен въпрос, подаден на Високата Порта през юний 1867 год., след който последвали през октомврий 1868 г. двата проекта на правителството от 7 и от 9 члена за същата цел, които патриаршията отхвърлила, ако и да се основавали на нейния проект, а българите с радост приели единия от двата. В своите мотиви за отхвърляне на правителствените проекти, патриаршията изтъквала и това, че в тях не се определя точно обхватът на българската църковна област, а църква и църковно управление без предели не могли да съществуват според свещените правила и здравия разум. Собствено винаги въпро-сът за границите на българската църковна област е бил главната причина, поради която не са могли да се спогодят българите с патриаршията. Ето защо и в комисията, съставена от мирски лица, именно от трима българи и трима гърци, която била назначена в началото на 1869 г. от великия везир Али паша, да заседава и се занимае под негово председателство с българския въпрос, се обърнало внимание на по-точното определяне границите на българската църква. В изработения от тази комисия проект от 11 члена, който обаче пак е бил отхвърлен от патриаршията, но скоро след това, на 28 февр. 1870 год., облечен в султански ферман за създаване на независима българска екзархия, именно в 10-я член, Варненската епархия се присъединявала към българската църковна област, обаче без град Варна. Тук за пръв път градът Варна изрично се изключвал от пределите на бъда-щата независима българска църква. Слухът за това много скоро се разпространил до Варна и извикал най-енергични протести на варненските българи както до правителството, така и до народните представители, та и до пресата в Цариград. В едно писмо, отправено до председателя на българския църковен събор, Иларион Ловчански. и до Цариградската българска община от 18 март 1869 г., Варненската община пише:
„Научавами са, защото в последньото заседание на комисията станало някое спогождение и са отстъпвало право на Патриаршията да останат няколко български Епархии под гръцките Владици, между които била първата тукашната. Това ний и ако и да не го вярваме, но защото извън приехме строги писма, в които ни задължават по-скоро предварително да Ви явим, че едно такова спогождение не ни е прието. Заради туй сме готови да са протестирами от цялата Епархия, защото такова едно нещо направено от страна на народните ни Представители или от членовете на комисията не ни е прието и удобрено. Ний ся установяваме на дадените царски проекти, в които се казва: В която Епархия населението е рязмесяно, който народ е повече, митрополитът ще бъде от него. Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки. Как може да бъде владика грък? Това ако са сторили или ще сторят Г-да членовете, то нам е не прието и ний протестирами в имято на цялата Епархия. Когато тукашний град е ключ на собствена България, трябва ли да я отпустим? Разумява се, не!

Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни.
С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем отговорни пред сички българский народ."

Обаче работата на смесената комисия пррдължила. Изработеният от нея проект е бил представен частно на патриарха, който направил своите възражения и го отхвърлил. Според патриарха 10-ят член на проекта, дето се определяли границите на бъдащата българска църква, трябвало да се измени, като се изключат от последната още ред други български местности, между които градът Кюстенджа от силистренската епархия, освен градът Варна, още и други 20 села между Варна и Кюстенджа, от Варненската епархия, Провадийската кааза от Месемврийската епархия и др. Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съобщени на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува. Те подали на 5 октомври от страна на цялата епархия един протест до правителството, подписан от 663 подписи и подпечатан с главния общински и с казалийските печати. Този протест гласи така:
„Ваше Височество!
Позната е вече на честното императорско правителство распрята, която от няколко години съществува между гръцката Патриаршия от една страна и верноподания български народ от друга, туй е распрята, която породи черковния въпрос. Императорското правителство крайно беше об-радвало всинца ни с двете онези Височайши решения, които преди едина-десят месеци съчини и официално съобщи, и които за нашия народ бяха удовлетворителни в сяко отношение.

Но последните известия от столицата много наскърбиха и нас, българите от Варненския санджак, като гледами, че една смесена комисия изработила нов един проект, който не само не удовлетворява на народните желания по въпроса изобщо, но в частности иоще обижда някои Епархии, като ги изключва от тъй наречения Български Екзархат.

Затуй ний, смирените поданици на Н. И. В. Султана и българе по народност, всепокорно просим Ваше Височество да ни дозволи да Ви изразим нашите смирени чувства, че едногласно не приемаме практикото на смесената комисия по черковния въпрос като противно на първите два Правителствени проекти от 3-ий октомврий 1868 г., и обидно за верноподания Български народ, особно за нас, Българете от Варненската Епархия.

Уверени, че царското правосъдие не ще остави незадоволен най-предания от народите си в неговите нужди и желания по черковния въпрос, смеем да се надеем, че отеческата милост ще ся простре и до нас; затуй дързнахми да поднесем на Ваше Височество настоящето наше рабско прошение."

В същото време в друго писмо българските владици в Цариград се умолявали да подадат и подкрепят пред великия везир протеста, „гдето
предварително да се увери, че ний, българите от Варненския санджак под никакъв вид не приемаме да ся отделим от другите си братя българе и . останем под управлението на грък Владика, според както смесената комисия си е позволила да ни раздели". Протести в същия смисъл били подадени и от други български епархии. Но те не могли да окажат някое особно влияние върху развитието на работите. Турското правителство си било вече съставило ясна представа за нещата. То било решено да действува и да задоволи справедливите искания на българите, но като има същевременно пред вид, в кръга на възможното, и желанията на патриаршията. В резултат именно на това на 26 февр. 1870 г. бил издаден ферманът за създаване на българската екзархия, който не е бил нищо друго освен проектът, изработен от смесената комисия, поправен и изменен според възраженията, направени от патриарха.
Султанският ферман за създаване независима българска църква е бил посрещнат с голяма радост във всички български земи, защото с него се осъществявала една отдавнашна общобългарска мечта. Същевременно обаче в някои български покрайнини обаче, които ферманът изключвал от свободната българска църковна област, радостта за постигане на народния идеал е била затъмнена от чувства на недоволство и скръб. Една от тези покрайнини е бил и град Варна, който заедно с 20 крайбрежни села, т.е. точно така както е възразил Григорий VI на проекта на смесената комисия, е оставал според фермана извън пределите на българската екзархия. Обезпокоени и смутени от това разрешение на въпроса, варненци се отнесли до българските владици в Цариград с питане дали това е истина. От Цариград, види се, че са им отговорили успокоително, като са ги подканили да съставят и изпратят една точна статистика на 20-те села и градове по народност, за да знаят как да поставят въпроса. Работата се състояла в това, че въпросът за границите на екзархията не могъл още да се счита за ликвидиран и окончателно разрешен; защото и след издаване на фермана, великият везир Али паша все още не се отказвал от идеята да помири гърци и българи и преговорите между последните и патриаршията все наново се подемали, така напр. през май 1870 г. или от март до май 1871 г., но винаги без успех. И варненци следователно са могли да имат известна надежда, че може би и въпросът за тяхната епархия ще се разреши най-подир благоприятно.

Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх. Варненската епархия изпратила също така свой представител в събора, именно варненския търговец Господин х. Иванов. Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.". От тези насоки се вижда, че варненци очаквали събора да земе благоприятно за тяхната епархия решение и че в противен случай били готови да водят борба и заплашвали, че ще извикат представителя си назад.

Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци. Тези изгледи били съобщени във Варна от варненския представител с писмо от 21 февруари и 12 март 1871 г. Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен владика не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр. с Преславската. Но варненци не искали да чуят за подобно нящо и настоявали за отделен архиерей. В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията. Съединявайки двете епархии -Варненската с Преславската, при запазване техните отделни граници, те снабдявали фактически Варненската епархия с архиерей, без да нарушават формално фермана.

Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май. Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен владика. И в тази своя надежда те са били окуражавани и засилвани и от самия ход на работите. Изтъкна се по-горе, че и след издаване фермана за създаване на екзархията, пак са се отпочнали и водили преговори между нашите представители в Цариград и патриаршията, които засягали главно границите на екзархията, и в тези преговори въпросът за Варна е бил пак подиган и третиран. Когато през септемврий на патриаршеския престол вместо подалия оставка Григорий VI дошъл патриарх, Антим VI, прекъснатите преговори били наново започнати и траяли в продължение на три месеци, до януарий 1872 г., когато службата на българските владици на Богоявление извикала нов разрив, този път окончателен, който наскоро бил последван и от провъзгласяване на схизмата. При тези преговори главният въпрос, който се обсъждал, и по който не могло да се постигне споразумение, бил въпросът за границите на българската екзархийска област. Във време на преговорите българските делегати подигнали енергично въпроса и за Варненската епархия. Гаврил Кръстевич заявил между другото на патриарха, че „въпросът за градовете Пловдив и Варна става една от най-големите пречки, за да се споразумеем". При тези условия, при този ход на работите става лесно обяснимо, че варненци не преставали да се надяват и неуклонно настоявали да им се изпълни искането.

Между това събитията се развивали бързо и не се забавили да сложат за непременно разрешение и въпроса за Варненската епархия. След службата на Богоявление нашите владици били изпратени на 20 януарий за няколко дни на заточение в Измид. Патриаршията решила, че сега българският въпрос трябва да се разреши само на едно гръцко национално събрание и свикала такова, което през май решило да афореса служилите български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, а на 16 септемврий провъзгласило българите за схизматици, с което всички мостове за споразумение били прекъснати. В това време, когато патриаршията вършела тези безумия, българите празнували най-големите си успехи, а именно поставяне в действие на фермана. Пет дена само след заточаване на българските владици българският привременен съвет получил от Великия везир позволение да почне с прилагането на фермана и да избере първия български екзарх, което наистина се извършило на 12 февруарий, а на 17 с. екзарх Антим I пристигнал тържествено в Цариград. Българската независима църква била по такъв начин дяло свършено, оставало само напълно да се развие и устрои. Един от главните въпроси, които се налагали неотложно на новия екзарх и на временния синод около него, бил и онзи за снабдяване българските епархии с владици-българи. С това се слагал, разбира се, на дневен ред и въпросът за Варненската епархия.

Как са мислили варненци по този въпрос, казахме вече: те настоявали непременно да им се даде отделен Варненски митрополит. Когато през февруарий 1872 г. новоизбраният екзарх Антим I минал и спрял във Варна, на път за Цариград, от страна на населението на Варненската епархия му бил поднесен един адрес, в който се давало израз на това народно желание. Също така и в речите, които се казали по този случай, подчъртана била наново мисълта, „че тази Епархия тряба да ся тури под Властта на Българската Екзархия по силата на 10-ий член от царский ферман, като й са изпрати един особит българский Владика". За тази цел, „за осъществение на тези наши общи желания" Варненската епархия определила дори и особен свой представител при Св. Синод, именно П. Р. Славейков. Така варненци били изпълнени с добри надежди за благоприятния изход на работата. Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията". Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им.

С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her. Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат Владика за в Епархиите си". Вместо това обаче те получили едно писмо от Шумен, с дата 16 юний 1872 г., в което Варненската община се поканвала да изпрати в Шумен двама души представители, които да гласоподават и участвуват при избора на бъдащия Преславски владика. Това писмо им паднало като гръм от ведро небе. От него те разбрали, „че тяхната Епархия тряба да се е присъединила, без тяхно знание, на Преславската епархия!" Негодуванието им от това известие било голямо. В едно остро писмо те отговорили още веднага, на 17 с., на Шуменската община, като отхвърлила нейното предложение: „Как се осмелявате да искате подобно нещо? Варненската епархия е особна независима епархия. Тя се отнесла вече, както и всички епархии, направо до екзархията и назначила вече и свой кандидат по въпроса. Същото можете да направите и вие, без да чакате от нас пратеници. Молим ви само да се предпазвате и не посегнете на някоя наша кааза, защото ще има неприятнрсти между двете общини. Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението".

В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така:
„От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия. И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика. От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия!

Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре? Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство?
Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв? Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност?

Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо. Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н. В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди.

Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото."

На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област. Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир".

Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика. Колкото и да им е било това неприятно, варненци не са могли да не съзнаят, при основателните доводи на екзархията, че тяхното желание засега не е могло да се удовлетвори и че трябвало да се съгласят с предложението на екзархията. Те съобщили на последнята с писмо за получаване отговора, но добавили, че не могат да дадат веднага ответ по съединението, защото трябало предварително да се споразумеят с другите общини от епархията, именно Балчик, Пазарджик и Провадия, та тогава да отговорят. Същевременно те отправили едно окръжно до тия общини, в което им явявали отговора на екзархията, препис от който им приключвали, и ги подканвали да се изкажат по него, или по-добре да изпратят двама представители, за да размислят наедно какво тряба да се отговори на Св. Синод. Защото Варненската община не могла да дава сама мнение по един въпрос, който засягал цялата епархия и по който всичко сторено дотогава било извършено в съгласие с другите общини. Трите общини не се забавили да съобщят своето мнение по въпроса.

Пазарджишката община отговорила, че е напълно съгласна с мнението на Св. Синод. Също така и Провадия давала съгласие да се съедини Варненската епархия с Преславската, но при това поставяла едно условие, именно митрополитът да пребивава повечето време във Варна. Съвсем на друго мнение били обаче българите от Балчик; те по никакъв начин не се съгласявали на каквото и да било съединение на епархията с друга. Те настоявали епархията им да получи, съгласно с чл. 10-й от фермана, особен архиерей, който да има седалището си непременно в града Варна. Същото това искане те изказали и в особено писмо до Св. Синод в Цариград. Като получила мненията на общините, Варненската главна община се свикала на извънредно общо заседание, в което след дълги разисквания решила да усвои мнението, изказано от Балчик, т.е. да иска непременно особен архиерей; но понеже доверително узнала, че не ще може да прокара искането си, решила да почака, докато се уясни добре работата и тогава да отговори на екзархията. Същевременно тя отправила на 23 юлий писмо до екзархията, в което съобщавала, че ще има грижата да й отговори по въпроса за съединението и по такъв начин спечелвала известно време.

Но в скоро време тя се убедила, че друго разрешение на въпроса за снабдяване на Варненската епархия с владика не е имало, освен предложеното от синода. Тъкмо през онова време, през август, във Варна пристигнал, на път за Русчук, новоръкоположения Доростолски и Червенски митрополит Григорий, който изложил наново везките съображения на Св. Синод и накрай подбудил варненци да приемат предложението на Св. Синод, като най-полезно и износно. Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия. В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова. Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски владика. Още на 3 септември тя отправила писмо до екзархията в този смисъл, като настоявала да й се отговори.

В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така:

„Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг. Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1. Че бъдащиит архиерей да носи титлата Варненско-Преславский (Варна в Преслава); 2, Че градът Варна да има особен Епархиален съвет под председателството на митрополита или на неговия наместник (векилин) в случай на отсъствието на митрополита; 3. Че пребиванието на митрополита повечето време през годината да бъде във Варна, да управлява Епархията, да заседава при местното началство и да защищава народните интереси, а във времето на отсъствието му неговото място да занема наместникът му; и 4. Ако това присъединение не би удовлетворило напълно народните нужди в сяко отношение, то запазваме си правото чрез прошение до Ваше Блаженство и до Св. Синод да искаме особит Архиерей.

Тези условия се виждат за най-сгодни и най-удовлетворителни на желанията на цялата Епархия. А при това понеже препоръчвате Her. Висо-копреподобие Отца Симеона за мъж, снабден със сичките изисквани качества за този висок сан, както и ний бяхме честити да го видим във времето на заминаването му с Ваше Блаженство през града ни, уверени сме, че ще удовлетвори желанията и требованията на народа; затова смирено молим Ваше Блаженство и Св. Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер. Берат и за двете епархии".

С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея.

Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним".

От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията.

Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии. Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода:
„Преосвещеннейши отци,
В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската. Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св. Търновский г-н Иларион, прибързахме и на 9-тий того Ви телеграфирахме, за да ся постараете В. Блаж. и Св. Синод, щото Бератът на Her. Преосв. Г. Г-на Симеона да ся изработи за Варна-Преслава.
В речений телеграф Ви казахми, че подробностите ще Ви .явим в писмото си. Ваше Блаженство! Ния нямами никакви други подробности да Ви разправями освен това, че ния сми най-привързаните, най-преданите и най-покорните чада на нашата майка - Народната ни Екзархия; затова, сичко, що промисли и удобри тя - Екзархията - за нас, то е най-доброто и най-полезното. Затове спешим да я - Екзархията - помолим час по-напред да благоволи и ся постарае, за да издействува Берата, както казахме с телеграфа си, на Н. Пр. Г. Г. Симеона, и ни удостои с народний ни Пастир Н. Пр. Св. Варненско-Преславскаго Г. Г. Симеона. Това е нашето решение и единодушно желание, което вярваме, ще са благоприятно приеме от В. Блаж. и Св. Синод, на който целувами пречестивите десници и сме
На Ваши Преосвещенства най-смирени и предани в Христа чада
Членовете на Варн. Бълг. Община:
(11 септемврий 1872.)
Иконом К. А. Дъновски Господин х. Иванов

Янаки Жеков Гаки Тодоров Стоян Николов Киру Патриков Коста Димитров

В. Христов х. Стамат Сидеров Хр. Поппович Ив. Ив. Давидов И. Ангелов

Г. Н. Поппов Я. К. Славчев

К. Михаилов П. Н. Меджедели
A. X. Поппов Ст. Иванов

А. Д. Астарджиев
А. Георгиевич Анд. Нидялков"
Ето при какви условия вариенци се решили да усвоят гледището на екзархията и да се откажат от своето тъй дълго лелеяно желание да имат особен Варненски владика, а вместо това да се обединят с Преславската епархия и да се задоволят с един общ архиерей. Това решение било сложено на разглеждане в Св. Синод. На запитването на Синода дали приема съединението с Варна, Преславски Симеон отговорил, че приема, при всичко, че писмото е само от Варненската община и не знае доколко то може да се земе на законно. Подир това той подигнал въпроса, щом Варна е вън от фермана, дали ще може, при спазване на фермана, да служи там и не ще ли се намери в трудно положение. Синодът обаче отговорил, че „ако патри-кът приеме фермана, тогава ще стане едно съгласие, ако ли не, то Her. Блаж. може да ся споразумее с правителството; и че във всеки случай този въпрос ще ся реши с времято и според обстоятелствата". Решено било същевременно да се пиши на варненци да изразят желанието си за присъединението с едно епархиално прошение. Едва-две седмици и повече след това било писано на Варненската община, че екзархията одобрява решението й, и че били направени постъпки пред Портата бератът на митрополит Симеон да обхваща и двете епархии, постъпки, които в последствие се оказали безуспешни, защото берат излязъл през декемврий само за Преславската епархия, а за Варненската не се издал такъв и до освобождението.

След като Варненската епархия избрала за свой архирей митрополит Симеона и актът за това бил изпратен в екзархията, Св. Синод пристъпил към каноническото му избрание, определение и назначение за митрополит на Варненско-Преславската епархия. Скоро след това, на 13 октомврий 1872 год., Св. Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така:
„Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв. Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил.

Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ