№4 До Негово Всесветейшество и Св. Синод. Чрез светите молитви на божественейшото ми и достопоклонно Ваше Всесветейшество, минаха се празниците на Св. Пасха в пълно спокойствие и ред, като се предвзеха чрез неуморни старания твърде неприятни случки, които биха имали в много отношения лоши последици. И ето защо и как. Съобщих вече на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество, че твърде малобройните тукашни пришелци българи; десет дена преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Констандий от едно село, по произхождение българин, свещенодействува, като поменува името на Илариона. Това възбуди и смути всички, но особено разпали духовете на по-простите, които по всякакъв начин искаха съгласието ми за саморазправа, т.е. искаха да разрушат къщата, в която се помещаваше параклисът, и много други неща. Понеже това им се обаче строго забрани по начин убедителен, доказващ вредата изобшо за града, ако те прибягнат до такива работи, приготвиха се през Великата седмица да изгорят чучулите на тримата тукашни първенци българи вместо онази на Юда, която изгаряха дотогава, а отпосле да нападнат готвеното тържествено шествие на плащаницата от българския параклис. Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей. Трябваше да се положат големи усилия, за да се възпрепятствуват и тези работи. Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за обуздаване на противниците, нужно е да се вземат някои ефикасни мерки. Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква. Също така той има някои вагабонти, които почти винаги стоят при големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли някаква работа в митрополията. И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей. В петата неделя от постите бидох поканен от един българин, оженен тук преди години за гъркиня, да извърша панихида за тъща му. Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това. Мъжът искал в българската, а жената настоявала в фъцката, дето се намират и гробовете на родителите й. След като тя надделя, панихидата се извърши, а след светата служба отидох в техния дом, дето пак се опя житото според местния обичай. В това време, когато ставаше това, дойде свещеникът от параклиса със своята свита в една от съседните стаи. Като видях това, аз си отидох след малко. Той пък като влязъл в стаята, дето бях аз, заповядал да хвърлят житото, понеже било проклето и афоресано, и да донесат друго, за да го благослови той. Това се извършило веднага според желанието на Негово Благоговейнство. В сряда преди Бпаго-вещение умрял един младеж от Котел, който се намирал тук на служба при един търговец-грък. Следния ден отишли енорийските свещеници да дигнат умрелия, но не били приети, не от домашните на покойния, но по заповед на чорбаджиите. Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св. Георги", дето става литургията на славянски, за да погребе мъртвеца. Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града. Намерих се в твърде неприятно положение и в недоумение защото от една страна, предложенията им бяха много скандальозни, а от друга, ако не се направеше нещо, щяха да се разсърдят те, а да се окуражат другите. Затова избрах един среден път: като заповядах на свещениците на църквата „Св. Георги" да почакат облечени умрялото при дворните врата на църквата, да го приемат с цялото шествие вътре в двора и да го погребат по установения ред; а на българския свещеник да запретят напълно влизането. Това като се извърши точно, едните задоволи много, а другите остави неоправдани. На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник. Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св. Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите. С това ще се направи най-голямото благодеяние на този край и изобщо на християните. След всичко това и т.н. 13. април 1865 г. Варна. № 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания. Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго. Когато те бяха още в обиколка, излязох и аз в същите места и обиколих всички села български и небългарски, но събраната сума е съвсем незначителна. Екзархията съставя една трета от епархията ми, но се колебая да предприема обиколка по останалите места, да не би да срещна неприятности, освен известния неуспех на събирането, защото последното става твърде неизпълнимо не само между тези, които поради българския въпрос не ме признават, но и между нашите. Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на Църквата, е вече глава на тукашните и околни българи. Както чух, преди няколко дни той отишел и осветил една църква в едно близко село на моя в Христа брат свето Месемврийския и друга в едно от моята епархия. Като излагам това за знание на Църквата, призовавам св. й молитви и пр. Варна, 7 ноемврий 1866. №25 И друг път писах на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество и Вие благосклонно приехте и подействувахте според скромната ми молба за двама монаси Кутлумушци, които от година и половина се намират тук по обиколка, щото да благоволи и подействува да бъдат отдалечени оттук, защото предизвикват скандал и вършат много безчинни работи. Вследствие високите постъпки на Ваше божественейше Всесветейшество св. Кутлумушки монастир им писал преди време и ги поканил да се завърнат в своето братство. Но тези не приеха поканата, постоянствуват както преди, смущават и скандализират по-простите хора. Поради своите мръснокористолюбиви цели те се провъзгласиха вече за неприятели на митрополията, съединиха се напълно с българите и, като взеха от тукашните препоръчителни писма, обиколиха с тях епархията и, възвестявайки кръстоносен поход против гърка архиерей, участвуват в осветяване на църкви от протойерея на българите Костандий, като му доставят част от св. мощи, които носят, и много други работи правят, както чух със собствените си уши във време на една малка моя обиколка в няколко малки села. Като се завърнали тук, те наели една къща, на която едната стая украсили и поставили в нея св. мощи, които носят, и канят всекиго да се поклони. Тези свещенодействия се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии. Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св. съкровища, не могат да извършат никакво свещенодействие, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия. Варна, 7. ноемврий 1866. № 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св. Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село. Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866. № 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква. Много и разнообразни са работите, които смущават съвес-тите на християните, но ще разкажа само най-главните, като избягвам скръбното до душа дългословие. Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко обшествено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал през юлий едно по-общо събрание от свещениците и първенците на българските села, и определил 7 1/2 гроша за всяко венчило и 2 гроша за емватик, който ще се дава от свещениците. Както ми е известно с положителност, той е събрал за тази година повече от 50 хиляди гроша, освен житото и други някои работи, за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички става според желанието на просителите, за да спечелят повече привърженици и така направят бунта общ. Никога и в най-справедливи и свещени случаи не съм бил послушван от властвуващите. Дори тези дни в два случая на смесени годежи и бракове се принудих да поискам изпълнителната помощ на властта, обаче, като не успях, посъветвах едната заинтересована страна да се отнесе направо до властта. Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия. От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала. От моя страна, аз изоставих напълно моите най-големи интереси и нито дума даже не правя за тях, и ако и да съм обзет от хиляди мъчнотии и дългове, и полагам неизмерими старания за успокоение на това голямо вълнение, но нищо не успявам по две причини. Първо, поради моя неуспех във всичко у тези, които могат и са длъжни да помагат. Второ, поради благоприятното това положение за противниците, от което произлизат безкрайни изгоди за тяхна лична полза, заради което всичко вършат и турят в движение. Зная, божественейши Владико, че това скръбно изложение не отговаря за този момент и моля благоговейно за извинение, мисля обаче, че е нужно по-скоро отколкото по-късно божественият ми върх да добие колкото се може сведения за това от зле страдащите. След всичко това очаквам и пр. 28. февруарий 1867.
