НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

173. ОХРАНАТА

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4b0082'><span style=''>173. ОХРАНАТА </span></span></p> <br /> <span style=''>За да присъстват на сутрешните беседи на Учителя в пет часа, приятелите, които живееха в града трябваше да стават към три часа и за един час и нещо пристигаха на Изгрева. Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. </span><br /> <br /> <span style=''>Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел.</span><br /> <br /> <span style=''>Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ