Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години. Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време". Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време!" И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства. Хем вярва на Учителя, хем вярва и на часовника си, който показвал два часа закъснение за нея. Няма как, ще върви и толкоз. Пристига в операта и какво да види. По необясними причини репетицията на хора била закъсняла точно с два часа. Тя влиза в стаята, а след нея влиза и ръководителя на хора. Всички ахнали. „Виж кого сме чакали!" Спявката започнала. За почуда на ръководителя всичко вървяло много добре, хористите пеели много вдъхновено и той останал много доволен от тях. Онова което трябва да подготвят и отрепетират за три часа те го свършили за един час. Хористите били пуснати точно в упоменатия час за завършване на репетицията. Всички излезнали и се чудели. Каква е тази работа? Изпяхме и научихме това за един час, което бе определено да се свърши за три часа.
Сестра Дора знае причината, усмихва се и благодари на Учителя.
