15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Георги Радев Дюлгеров

Учението на Учителя Петър Дънов е построено върху петте добродетели, вписани в Пентаграма и свързани с петте сетива на човека.

Във своите беседи и лекции, той е дал методи и упражнения как да се пробудят тези добродетели. Те са потенциални сили, вложени в човека и като семена, чакат благоприятни условия за своето пробуждане и израстване.

Тези добродетели са: ЛЮБОВ. ПРАВДА. МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. Когато започне тяхното пробуждане, човек влиза в новия живот. За този нов живот съвременните учени нямат представа, Това Учение, което е в състояние да пробуди тези добродетели, Учителят нарече „НОВО УЧЕНИЕ". Ново, защото разкрива нови хоризонти на познание, нови сили за овладяване, светлина за вътрешното битие и устройство на човека, за което той никога не е подозирал.

Исторически погледнато, това Учение не е ново. Още преди две хиляди години Христос е проповядвал тези велики добродетели. Той е бил велик и мощен оратор. Според Учителя Дънов, една беседа на Христа е траяла 4 часа и е говорел винаги пред много слушатели.

Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели.

Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен. В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен.

Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте!"

Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания. Каква е правдата на книжниците и фарисеите?

Според съвременната наука човек идва от един по-низш свят - животинския. Оттам той е пренесъл всички животински качества, заедно с тяхната правда, с която се борави и до днес. По онова време книжниците и фарисеите са били силните на деня. В тяхни ръце е била съдбата на еврейския народ. Те са разполагали с всички блага и са ги разпределяли по познат начин. Този начин на изява на правдата е свойствен на всички народи. Потвърждение на това са войните, престъпленията, разрушенията. Тази именно правда на насилието отрече Христос, като учи и противопоставя нова правда - силният да помага и се жертва за слабия.

Един младеж пита Христа: „Учителю, как да наследя живот вечен?" Христос отговаря: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум. с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си като себе си." Любов към Бога, любов към цялата жива природа, любов към ближния си и към себе си.

Христос се е жертвал всецяло, раздавал е на народа своите сили, здраве и изкуство. Работил е непрекъснато, за да повдигне народа и го измъкне от невежеството и страданията, лекувал го е, учил го е как да се пази от болести, учил го е на висок морал, но в резултат е виждал, че хората продължават да живеят по стар начин - отношения на насилия, омраза, завист, клевети. Затова с повишен глас им казал: Истина, истина ви казвам, че в съдния ден самата Саавска царица ще ви бъде съдник, защото тя, като чу за мъдростта на Соломона, натовари камили с дарове и отиде със свитата си на север в пределите на Соломона. Видя архитектурата, реда, слуша неговите мъдри слова и от всичко това бе възхитена. Приближи се до Соломона, поклони му се и каза: „Това, което видяха очите ми и чуха ушите ми е превъзходно. Като се върна в земите си, ще приложа всичко това,

„Казвам ви - казва Христос - че тя ще ви бъде съдник, защото това. което виждате тук - мъдростта, е по-голяма от соломоновата. Аз мъртви възкресявам, прокажени очиствам, слепи лекувам, бясове изпъждам - нещо, което Соломон не можеше да стори, а вие нищо не приемате." И най-накрая Христос казва: „Аз съм Път, Истина и Живот.

„Аз" - кой е този Аз? Този аз съм Аз! Този Аз сте и всички вие, които казвате A3 и всички народи през вековете, чиито индивиди казват Аз за себе си. Това аз е едно и също нещо, една и съща субстанция. Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно. Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание. Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/.

Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ.

А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила.

Благодарение на осезанието човек си е създал благоприятни условия за живот. Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната.

Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот.

Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение. Това същество, невидимо за нас, е съзнанието. То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели. Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух.

Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада.

Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка.

Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни.

Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа. Сяда до един извор да си почине. След малко идва друг пътник, изморен, отчаян. Младежът го пита за неразположението му. От десет дни търся работа, но не намирам, семейството ми гладува. Младежът отваря широко раницата си и му предлага храна и го успокоява, че ще му намери работа. След раздялата лицето на младежа сияе от радост. Какво се е случило?Той е почувствувал мъката на пътника, преживял я е, тя е предизвикала неговата жертва. Следователно добродетелта е осезание на човешката душа. Благодарността, надеждата, вярата и любовта на пътника, които са се събудили в душата му, той изпраща към младежа, той го възлюбва като свой приятел и спасител.

Така събуденото възвишено вълнение на пътника, по пътя на интуицията се приема от младежа. Той вкусва от плода на своята добра постъпка, на своята любов. Той се храни от възвишената енергия на любовта. Следователно любовта е вкус на душата, тя е, която определя храната на чоешката душа.

Този младеж е човек на любовта, той обича всички хора, те му се доверяват и му стават приятели. Той е безкористен, точен, не ощетява никого. Той е носител на Божествената правда в душата си. Той е като ароматно цвете, чийто аромат се разнася навсякъде. Следователно правдата е ароматът на душата - ухае приятно и привлича всички.

Когато в човека се пробудят силите на душата като Добродетел, Правда и Любов, той става извънредно чувствителен, слухът му се развива извън пределите на обикновения. Той навлиза в друг свят - непознатата област на битието, беззвучен за нас. Тези ултразвукови трептения не се долавят от нашето ухо, но той добива способността да чува „Гласът на Безмълвието". Тези звуци говорят на душата. При хармоничното или нехармонично звучене се показват болестите и билките, с които се лекуват.

С такива възможности е била рускинята Мария Щайнер. Говорела е на събрания и е демонстрирала тези възможности. На непознати хора от публиката е познавала болестите и посочвала начините на лекуване.

Когато човек чрез ухото се свърже със света на звуковете, неговият творчески ум се развива, а когато проникне в света на безмълвието, на вътрешния мир и хармония, той чува гласа на Мъдростта. Мъдростта е вътрешното ухо на душата.

Заедно с пробуждане на яснослушането се отварят и духовните очи. Те виждат вече това, което никой обикновен човек не е видял и чул. Те виждат цветовете и формите на човешките мисли и чувства, виждат съзнанието на всички хора. Виждат, усещат и проникват в живота на всички живи форми, на всички живи същества, отъждествяват се и проникват във всички живи форми. Както светлината прониква във всичко, така и той, като лъч от тази жива светлина е свързан с цялото. Вижда живота като Единен, Всемирен, Божествен, който създава световете и движи всичко. Пробудил е едно светло, мощно, велико съзнание и силна, благородна воля, на която всичко се подчинява. Станал е съзнателен Син Божи, светлина от светлините, той е познал истината, че Бог живее в него. Тази велика истина го прави свободен, защото като Божи Син, благата го следват навсякъде.

Затова петте Велики Добродетели са сетива на душата, нейни възприятия и сили, които я свързват с Бога. Добродетелите го свързват и със силите на Божествения сеят, и той се ползва от тях. Затова тези пет Велики Добродетели са мощни сили, голямо богатство, които формират истинския, силния човек, владеещ всичко в света. Той създава светлина, идеал, път и постижение в света.

Тази е основата, от която се ражда и израства идеалът за Братството в света.