11. НАРЯДЪТ В ТЪРНОВО

На събора в Търново, през 1922 година Учителят даде наряд да се работи един час извънредно и с парите да се подпомогне печатането на беседите. Мисля си за това и се разхождам из лагера. Виждам Учителя да върви успоредно с мен. Поглеждам го и му казвам: „Учителю, не мога да изпълня този наряд. Той ме попита според наряда колко часа трябва да изработя. Аз му отговорих, че часовете се 365. Като приспаднахме празниците и други дни, той каза: „Поне един час не можеш ли?" Отговорих му, че мога. „Тогава значи сте изпълнили 1/365 част, която е много по-голяма от нищото. Тази задача, която ви се дава, няма да се повтори никога, но от нея, колкото и малко да изпълните, ще изгради у вас известна волева сила." Както вървеше с мен, не усетих кога се е отделил и не го видях наоколо.