7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО

С умиление си спомням годините, през които в Ямбол имаше голямо и дейно братство, всред което премина моето детство и юношество. Братята и сестрите не бяха, разбира се, ангели, не им липсваха дребните човешки недостатъци, но за нашето семейство бяха повече от роднини, защото във всеки от тях се чувстваше оня свещен порив да служат на Бога и делото на Учителя, което обединява душите. Не минаваше ден, без някоя сестра или брат да се отбие в дома ни, също и много от приятелите от София, особено докато баща ми беше жив. С техните синове и дъщери и досега ме свързват сърдечни чувства. Сегашните борби за първите места ме много огорчават и мисля, че от това само губим.

Първото посещение на Учителя в Ямбол е било около 1912 - 1913 година в дома на баба хаджийка, тъй като в 1914 година има вече формирана братска група. Пръв ръководител е бил Ради Дюлгеров. Сведения за това време дава неговият внук, Радко Радев. Събранията са ставали в неговия дом.

След него за ръководител бе избран Тодор Абаджиев, който предостави една стая в скромния си дом за събрания. Неговата съпруга, Димитрина, хубава и енергична жена, беше рядко отзивчив човек. Ако някой от братството се разболееше, призоваваше веднага нея - излъчваше сила и бодрост.

Отначало, за да се уверят приятелите, че има задгробен живот, Учителят е разрешавал спиритическите сеанси. Веднъж бил призован духът на Христо Ботев. Медиум била Димитрина Абаджиева, чрез която Ботев с мощен глас произнесъл кратка реч. Но тъй като всички се доста увлякли по сеансите, за да не пострада някой, Учителят ги посъветвал да ги прекратят.

Забележителна фигура в ямболското братство беше адвокатът Георги Драганов. Той заедно със съпругата си Цанка и други братски семейства често се събираха у дома. Той събира много материали и състави един забележителен труд - Древни и нови богомили.

В братството не липсваха и музиканти: двамата братя Петър и Панайот Грънчарови, единият китарист, другият цигулар. Когато Учителят посъветвал Янка да напусне родното си село Мокрен и дойде в Ямбол, Панайот се оженва за нея, поживяха дълго и през всичките години поддържаха духа в братството. Сестра Янка беше ясновидка и много от братята и сестрите от София често прескачаха за съвет при нея.

Към братството се беше приобщил и синът на най-големият търговец, евреин, Матей Юлзари, който до заминаването си в Израел поддържаше връзка с братята. Той също свиреше на цигулка по събранията и на Паневритмията.

Друг цигулар беше вечно усмихнатият Ламбо Димитров, военен музикант, с когото няколко години свирехме в оркестъра на оперетата, Неговия брат, Иван Атанасов, доскоро поддържаше, доколкото му бе възможно, музикалното настроение по време на събрания.

След заминаването на Тодор Абаджиев отвъд, ръководител стана един скромен и благ човек, Кани Великов, кожар по професия. Неговото избиране беше доста интересно. Станало е с жребие. Три пъти подред жребият е определил него. Накрая е приел жребият.

Забележка: Останалите не се наканиха да разкажат спомените си.