6. СПОМЕНИ НА ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/

КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ

Бях на 18 години. През това време имах едно сериозно заболяване. Изпадах в безсъзнание и ставах насън и говорех с Бога. Лекарите бяха безсилни да ми окажат някаква помощ. Както съм лежала на леглото, така постепенно съм се издигала от него. Родителите ми много са се разтревожили. В селото имаше един брат, който беше много религиозен и те са се обърнали към него с молба да ме посети. Той беше Кръстниковист. Когато е дошъл, аз съм била излъчена цяла нощ. На сутринта съм се събудила. Тогава той започна да ми говори за Кръстников, че той е Миров Учител и ако му чета книгите, ще ми се премахнат тези физически страдания и аз ще оздравея.

Въпреки заболяването, аз продължавах да работя. Посрещах много хора и им помагах, каквото ме учеше Духът. Но душата ми беше неспокойна, много пъти вече се питах кой е този Миров Учител, за който ми говори Духът, че е в България и дали е същият, за който ми говори брат Георги.

Един ден, към 3 часа, цялата къща се разтърси до основи, таванът се отвори и се появи един ослепително светъл човек, качен на кон с трънен венец на главата. Заговорихме и ми каза, че не е този учител, за когото ми говори брат Георги. Когато му отправих въпрос: „Кои сте вие?" - той ми отговори: „Аз съм Исус Христос " И се изгуби. Родителите ми дойдоха разтревожени да питат какво е станало.

И така, душевните борби и физическите страдания започнаха отново. Братът настояваше да ме заведе при Кръстников, но аз категорично отказах.

Един ден цялата стая се обля от бяла светлина и се появи един човек със сив костюм, сиво бомбе и брошка на яката и ми каза: „Е, сестра, възприемаш ли този Учител, за който ти говори братът?" - „Не - казах аз - искам да видя истинския Учител." - „На 28 август ще дойдеш в София и ще видиш истинският Учител" - каза той и се изгуби.

Тогава аз казах на брат Георги, че на 28 август ще замина за София. Отначало той ме оборваше, но аз не исках и да чуя за неговия Кръстников и му отказах категорично. Тогава той ми заяви.Без мене няма да отиваш никъде. Ти си едно просто момиче, къде ще отиваш сама?" -„Мене Духът ще ме заведе" - му казах аз. Великият Учител ми каза да спра на гара Подуене. На 27 август потеглихме. Духът ми съобщи, че на гарата ще ме чака човек с бял костюм, който понакуцва.

Щом пристигнахме, братът каза: „А сега накъде?" Но една звезда се появи и започна да ни води всред хората. Тя се спря на ревера на един човек, който понакуцваше, както го описа Духът. Братът се спусна към мене и аз към него. „Ти си!" - казах аз. - „Ти си сестрата, за която съм изпратен." Това беше брат Боян Боев.

Когато отидохме на „Изгрева, на балкона ни посрещна същият образ, който ми се беше явил на село. Настаниха ни при брат Борис Николов, за да починем и пренощуваме.

На другия ден сутринта, скрита зад една ябълка, аз се молех на Бога. Не се чувствах достойна да се приближа до Учителя.

Играеха Паневритмия - един светъл кръг от хора, от които се излъчваше светлина, а в средата беше оркестърът и Учителят. Над тях видях още един кръг от светли феерични същества, които също играеха, а над тях един блестящ триъгълник, в който се виждаше едно око със синя ослепителна светлина.

Един от братята дойде и ми каза: „Сестра, ела при Учителя." Понеже съм го погледнала унесена и неразбираща, той повтори: „Учителят, Учителят ме прати да те извикам."

Тогава аз отидох, а той ми се усмихна и ми направи място да седна до него. Всички минаваха и му целуваха ръка, а аз стоях до него и безмълвно плачех. Учителят ме погледна топло и мислено ми каза: „Е, намери ли ме най-после?" Аз също мислено му отговорих: „Никога не ще забравя този свещен образ."

После отидохме в салона. Учителят започна беседа, а над него видях едно много светло същество, което му предаваше.

След обяд, на полянката, където се събрахме, брат Боян Боев ме извика и каза, че Учителят иска да си направи с мен и брат Боев снимка. Той каза, че Учителят тогава се снимал за първи път.

След снимката, въпросният брат, с когото отидохме в София, отишъл при Учителя и започнал да говори против мене: „Тази наша сестра работи с хората, но не е просветена и аз трябва да й помагам." Аз не можех нищо да кажа и само плачех. Но Учителят казал на брата: „Небето й дава светлина, брат. Едно малко изворче, младо и крехко е извряло у вас, не го подбентвайте, защото то ще извре на друго място." Тогава Учителят се обърна към мене и ми каза: „Успокой се, когато детето намери своя изгубен баща, то плаче от радост."

След това се завърнахме на село. Бяха ни дали много беседи. Образувахме група и почнахме работа с моите съселяни. Братът се заяде с мене, но Духът ме ръководеше. Започнах да чета беседите на хората, които идваха у нас. Баща ми направи инсталация /електрическа/ на двора, за да можем да се събираме и четем. Даваха се цели беседи от Духа, от Учителя, но братът искаше да ги използва и предава на Кръстников, а той от свое име да ги издава. Така бях принудена да напусна селото.

Учителят, разбирайки ролята на брата, казва на брат Боев да дойде на село. Брат Георги го поканва да нощува в тях, но брат Боев казва: „Не, брат, наредено ми е да нощувам в сестра Янка." На сутринта, когато му поливах да се измие - той пожела да му поливам с кратунка - каза, че разбира положението, в което се намирам и каза: „Сестра, не може да работиш тук, ела при Учителя. Той ще разреши въпроса."

Отидохме при Учителя в София. Тогава той нареди да отида в Ямбол и тук да започна работа.

Сестра Янка дойде в семейството на братята Петър и Панайот Грънчарови, по-късно се омъжи за брат Панайот и създадоха едно хубаво семейство. От София идваха много братя и сестри у тях.