4. ПАНИ СЛАВОВ-ЯМБОЛ/1895-1988/

КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Брат Пани или дядо Пано, както го знаехме всички, беше от близкото до Ямбол село Калчево. Останал е от малък сирак, бедно момче, отчаяно от живота, една вечер, не издържайки повече на мизерията, отива край река Тунджа, плаче, моли се и пожелава да сложи край на живота си. В тъмнината му се явява някаква светла фигура, успокоява го и обещава да му помогне. Запознава се с последователи наУчителя и влиза в ямболското братство, става подковач на добитъка и работата горе-долу потръгва. Нещо го тегли към София, иска да се срещне с Учителя. Когато го вижда, в него познава странния светъл човек, който му е спасил живота, но пак го пита: „Ти ли беше този, който ми се яви край реката?" - „Аз бях" - отговорил Учителят. Казал му няколко формули, които да изговаря тихо, прокарвайки ръката си от главата до края на опашката на животното, което трябва да подкове, за да го предразположи и укроти. Прочул се брат Пано и при него започнали да водят животни, с които никой от другите подковачи не можел да се справи.

Позамогнал се, купил си нивица, купил си и къщичка, но задлъжнял и пак отишъл за съвет при Учителя. Учителят му казал през пролетта да отива на нивата си сутрин преди изгрев слънце, да се спира на четирите ъгъла и да казва определени формули и молитви, Селяните с изненада забелязали, че Пановата нива дала най- висок, едър и пълен клас. Дядо Пано продал житото, изплатил дълга си. Минка - другарката му, изтъкала едно хубаво, меко одеало, изпекла с любов и благодарност един хляб и отишли да благодарят на Учителя.

След известно време продаде къщичката си на село, братството в Ямбол събра някаква сума и си купи в града нова, горният етаж на която беше дълго време братски салон. Имаше много столове, но за да се пести място маси не купиха, а на празниците слагаха на облегалките на столовете по две дълги дъски, покриваха ги с покривки, всеки донасяше по нещо, музикантите засвирваха, ние запявахме и празникът минаваше чудесно.

След 9 септември три семейства от Ямбол се преселиха в Прослав и създадоха братското стопанство - дядо Пано, Георги Радев и Данка и Христо Колеви, които няколко години живяха в Ямбол. Не зная по какви причини Радеви и дядо Пано се върнаха.

Дядо Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост. Даже два пъти е постил по 40 дена. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше от време на време Влайчо от Конево, посещаваха ги и други хора, а нали всички ние бяхме под наблюдение, идва един ден един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква, обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният подполковник едва успява да се добере до жилището си, пада и умира още млад.

Една вечер дядо Пано сънува, че подполковникът идва и му иска прошка, а той му казал: „Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости."

Почина над деветдесет години, не боледува и беше известно време на легло.

Забележка: Сведенията дадени от Йорданка Попова - Ямбол.