2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ"

По идея на Жечо Панайотов от София, изнесена пред Братския съвет за създаване на фонд „Даровити младежи", одобрена и с известия изпратена по Братствата в страната. Следват преписки със съвети и разяснения. Тук представяме етапите в Братството в Айтос. За кандидат е представен внукът на Георги Куртев, син на дъщеря му Цветанка, починала през 1925 година.

Внукът му преди 9 септември 1944 година при някаква комунистическа конспирация, в която е участвувал, е заловен и осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г. той се е записал студент по медицина, завършва, работи като лекар и се изкачва на едно голямо стъпало. Става главен лекар в окръжната болница в град Бургас. Ето неговата визитна картичка:

Доктор
ХРИСТО КОСТОВ КАРАБАДЖАКОВ
Главен лекар

Първостепенна окръжна ул. „К. Фотинов" 8
Болница - тел. 2-49-81 тел. 4-40-44

Бургас

*  *  *

София, 21 декемврий 1945година

Любезни брат Георги Куртев,

Гр. Айтос

Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Този правилник е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година.

Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви /както и кръжоците из селата в околията/
да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се оказаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден. Вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си /женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр./

Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден например да видим, чеса се събрали достатъчно суми и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е кръжокът Ви да си определи ден на годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи".

Когато се реши избирането на кандидат, ще Ви изпратим формуляр, който да попълните с данните, които трябва да се знаят за всеки едного. Приемете поздрав от всички ни.

За Братския съвет: Жечо Панайотов.

*  *  *

София, 25 февруарий 1946година.

Любезни брат Велко Петрушев,

Писмото Ви до Братския съвет се получи на 22 того. Прочетохме го в съвета и държим да ви отговорим следното:

Относно фонда „Даровити младежи" и изпратения правилник за него, критиката, направена от страна на Варненското бра тство има и своята добра страна. И ние ще се вслушаме в онова, което е уместно. Защото още при написването на правилника казахме си, че ако нещо впоследствие се окаже неуместно, ще го изменим.

От съобщенията ви за задачите, които Братството ви си е поставило, действително проличава, че материалните Ви средства са вече напълно ангажирани. Така щото като се има предвид, че всичко в Братството е поставено на принципа на свободата, ив този случай ще действаме по свобода: който желае, ще отдели нещо от средствата си, кога то може и ще ги внесе за засилване на фонда. Там като че ли имате схващането, че Варненското братство само ще трябва да внесе някаква голяма сума и да изнесе голямата задача - издържането на един младеж да завърши образованието си. Всъщност на този акт трябва да се гледа като на взаимопомощ, проявена от Братствата из цялата страна, както казва поговорката: „Капка по капка вир става". Ще добавим още, че както правилникът предвижда, ако средствата не достигнат, Братският съвет в София ще добави нужното от общите братски средства. Това е достатъчно да определи самия фонд като общо братско начинание.

Според Вас оня, който е даровит, за него Бог се грижи и ще оправи пътя му. Съгласни сме и с това, но може да се каже също, че именно чрез съществуването на взаимопомощ в братството ни Бог може би промисля да улесни пътя на способните и бедни, дошли между нас.

Нека ни е позволено да донесем до знанието Ви как това начинание на взаимопомощ се посреща в други братски кръжоци. Един от братята -ръководители, например, след завръщането си от събора е говорил по въпроса в едно събрание,
съобщението му зарадвало всички. Не само това, но там се намирало едно малко дете - ученик в първи или втори клас. което се обърнало към баща си и казва с възхищение: „Видите ли! Хората чак от София мислят за нас! Извади сега пари да дадеш и ти за фонда!" В тази детска наивност прозира конпнеж за наука, а при тежката наша действителност, много таланти и дарби остават заглъхнали. Спомни си и изнесения случай за малката овчарка, която пеела из един балкански кът на родината ни, ходейки боса из снега край колибата, бащината стряха, а в колибата лежала болната и майка - вдовица. Знаеш, че благодарение намесата на един наш брат. тази малка овчарка бе взета под грижите на обществото, завърши музикална академия и стана певица.

Прочее, за нас истината е по средата: единият полюс е Вашето мнение - всичко да се предостави на Провидението, а другият - обществото само да издирва талантите и да им дава простор за проявление. Взаимопомощта, която Братството усвои чрез фонда ..Даровити младежи" е най-малкото, което трябва да направим, защото все пак следва да се проявим като организирано общество. А ония, които ще бъдат подпомогнати, Бог ще ги научи да бъдат един ден и те полезни на Братството. Христос казваше на оня. който Му благодареше, че го е излекувал: ., Иди си и прави същото и за ония, които се нуждаят от твоята помощ."

В писмото си засягате и един въпрос - за единодушието между членовете на Братския съвет в София. Не знаем дали това е под влияние на твоите лични впечатления, останали от разискванията по време на събора, или тия ..сведения" ти са дадени от някого.

Ако се спрем на инцидентите през време на събора, те бяха нежела телни и за ония от нас. които ги предизвикаха неволно. Всички се видяхме в чудо, защо изникнаха тия разногласия, когато в осем-месечната ни дейност преди това всички бяхме в хармония. По-скоро ще отдадем това на влиянието на някакви духове, които искаха да смутят братския живот и така да попречат на делото на Учителя. Наскоро след това може да се каже, пак се поставихме в хармония. Понеже съзнаваме, че е по-важно да работим за успеха на Божието Дело, отколкото да прокарваме лични становища. С една дума научихме се да си отстъпваме един другиму, а ако някъде се яви разногласие, решаваме въпроса по болшинство.

На сведения от страничен произход, не давайте вяра.

Факт е, че от събора до днес Братският съвет е разрешил и разрешава множество въпроси от капитална важност, не само за братството в София, но и за цялата страна. Когато на идния събор ви дадем своя отчет, ще видите, че сме достойно на поста си. Мислим, че не е умно да търсим пълно одобрение за всичко и от всички братя и сестри. Могат някои да си остават на особено мнение - свойствено е на човека да не се съгласява понякога със своите водачи.

Неправилно сте изтълкували и подписването на писмата ни. Има мал оважни писма, които е достатъчно да се подпишат от двама измежду нас, да ги наречем „изпълнително тяло" или ..постоянно присъствие". В други случаи - там, дето нашите имена са поставени печатно, това е меродавно защото отговаря на едно решение от страна на всички ни.

Прочее, вярвайте в нашето единодушие и всеки, който се опита да ни укори, за наша чест поставяйте го на мястото му. Ще имате случай на всеки събор да се уверявате дали сме на мястото си!

Накрай, благодарим ви за искреността, с която разгледахте подигнатите въпроси. От своя страна и ние се поставяме най-чистосърдечно в отношенията ни към Вас, като Ви излагаме нашите разбирания по тия въпроси. Прочее, всички задружно да работим за успеха на делото, завещано ни от Учителя. Той продължава да бди за него, а ние винаги ще имаме предвид обещанието си да служим безкористно и разумно на това дело.

С братски привети: .../От фонда./

*  *  *

Айтос, 26/IV. 1946 г.

Обичний брат Жечо, /Панайотов/,

От телеграмата ми до брат Т. Стоименов то 22-того знаете вече, че брат Крум е преселен в Невидимия свят.

На 21 имахме сбирка на градината от цялата околия. Крум сутринта на 21 дойде в 4 часа. Направихме си наряда в 5 часа и той почна да чете беседата „Голямата вяра" от книгата ..Великите условия на живота" и като изчете до 24 страницадо 12ред включително, подаде ми беседата и ми каза: „Прилоша ми малко." Излезе вън, повърна малко и полегна. Аз го увещавах да го изпратим в града на лекар с леката кола, която имахме на разположение на градината, но той отказа, като каза, че ще му мине. След 1/2 час пак му прилоша, аз настоях да го изпратим в града на лекар и той съгласи. Качихме го в леката кола и го изпратихме, но докато пристигне до лекаря, той почина. През вечерта се е явил на някои приятели и им казал: „Не тъжете. Станалото е по разпорежданието на Бога. Сега бързам, зает съм много, аз съм добре. Вторий път ще ви говоря по-подробно." Като се видим с тебе и аз ще ти разкажа по-подробно за заминаването му.

Днес по моя внук, Христо Костов Карабаджаков изпратих до Т. Стоименов, като председател на Братския съвет, заявление от мое име като го представям кандидат за фонда „Даровити младежи" за стипендия и му писах бележка отделна.

Също писах на Боян по-подробно по кандидатурата на този младеж, затова моля те преди да отидете на заседание в Съвета, срещни се с Боян да ти обясни по- добре. Ти знаеш ний с тебе говорихме по церемонията за приемане кандида та, начинът не е твърде добър. Затова писах на Боян. че в случай че се иска непременно приеманието да стане съгласно пункт 6 от правилника, а то значи да изложим младежа в очите на всички като храненик, то аз оттеглям кандидатурата.

И така, моля те да приемете кандидата така, както писах на Боян, както говорихме с тебе у вас.

Сега нарочно и братски поздравявам теб, сестра Веска и брат Благи. За неговото лекарство аз имам грижата.

С братски поздрав:

Ваш верен: Г. Куртев

*  *  *

г. Айтос, 26 април 1946г.

До

Господина Председателя на Братския Съвет

от Учениците на Всемирното

Бяло Братство

в София

Молба

От брат Г. Куртев от град Айтос

Г-н Председателю,

Съгласно пунт 5 от правилника, фонд „Даровите младежи" при братството, имам чест да ви представя за кандидат на този фонд за стипендия младежа Христо Костов Карабаджаков, около 24-годишен, от с. Ветрен, Бургаско, мой внук, който от две-годишната му възраст е отгледан и възпитан в Духът и Учението на Любимия ни Учител, от моето семейство. /Понеже майка му почина и той остана на 2 години./

Качествата му са: честен, справедлив, умен и добър. Той е смирен, послушен, тих, вежлив, милосърден и снизходителен. Даровит в науката и сега следва медицина при Софийския медицински факултет.

Моля докладвайте тази моя молба на уважаемия ми и почитан братски съвет и ако намери за добре да приеме неговата кандидатура, да ми се съобщи взетото решение.

С почитание: Георги Куртев

*  *  *

София/Изгрев, 4 май 1946 година

Любезни брат Георге,

Получих в неделя затвореното ти писмо от 26 април т.г. Получиха се от брат Стоименов и от брат Боян писмата ти до тях, а така също и заявлението по представяне кандидат за стипендиант на фонда - братът Христо Костов Карабажаков.

Понеже разглеждането на последния въпрос в пълно събрание на съвета може би ще стане сега в понеделник - 6-ти того, или една седмица по-късно, използвам случая да ти се обадя предварително.

Относно изоставянето на тържественото представяне на кандидата, бъди спокоен и сигурен, че сме се отказали от тази частна правилника: чисто и просто ще пощадиме честолюбието на нашите кандидати и въобще случаят с Христо ще остане в тайна. Даже ако е живот и здраве, да почнем заплащането на сумите, ще му ги предаваме чрез брат Боян, като негов най-добър познат.

Както ще видиш от приложените официални писма, твоето писмо ни завари тъкмо като разпращаме запитванията до ръководителите, дали имат подходящи кандидати. Изпращаме до 20 места, гдето има по-важни Братски кръжоци; изглежда, че засега из провинцията няма назряли кандидати, освен вашият случай. Но даже да се представят такива, ако се наложи ще поддържаме и втори стипендиант. За сведение ти съобщавам, че средствата на фонда нарастнаха до къмлв. 150000. Може би ще се наложи и по събора, братята ръководители по техен почин да гласуват от Братските средства една сума от 100000 лева за засилване тия средства, независимо от това, което ще съберем от доброволните вноски на всички братя и сестри. Когато му дойде времето, ще разчитаме и на твоята подкрепа в разискванията ни. Проличава от ден на ден, че този фонд ще изпълнява добре задачата на „Взаимопомощ" в Братството ни, като изискването към кандидатите ще бъде само това - да станат добри, благородни граждани, а за отплата - да изпълнят думите на Христа: „ Иди и ти така прави!"

При всичко, че твоето заявление съдържа почти всички данни, предвидени в нашия формуляр, моля те, направи си труда и попълни нужните сведения със собствената си ръка. Така попълнен, изпрати ни го в най-скоро време, за да го имаме в досието на кандидатите. Прощавай, че ти създавам още един път този труд, но добре е да не се различават кандидатите с едно или друго при избирането им.

Ще ни помогнеш така също като ни кажеше каква сума се поддържа Вашия Христо месечно, за да имаме предвид какво да определим за бъдеще; може би ще се постараем да я поувеличиме малко.

Вчера брат Боян отпътува за Казанл ък, отгдето след малък престой ще замине да посети някои братски кръжоци из Северна България. Като се върне, ще продължиме работата по определяне кандидатите за фонда. /Вашият кандидат, разбира се, го смятаме приет още отсега - мнението на брат Боян е също в този смисъл./

Нашите чувства по случай заминаването на любезния ни брат Крум вече Ви съобщихме с писмото, което ти изпратих преди няколко дни. Молбата ни е Бог да му даде повече светлина в Невидимия свят, за да може да работи и оттам.

Ще очакваме да ни се обадиш по всички тия въпросни те поздравляваме сърдечно.

Приеми поздрав и от Веска и Благи, а също и от мен.

Жечо Панайотов

*  *  *

Айтос 10 Май 1946 г.

До Почитаемий и обичан Братски съвет

В. Ст. София

Съобщавам Ви, че получих писмото Ви, заедно с 1 формуляр за попълване от 19 април т. г., който получих на 8-ми того. И заедно с настоящето ми съобщение изпращам Ви формуляра надлежно попълнен и подписан, а заявлението за препоръчания кандидат изпратих по-рано на г-н Председателя на Братския съвет.

Затова моля ви да приемете моя искренен братски поздрав:

Г. Куртев.

Ръководител

УЧЕНИЦИ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Портрет

СВЕДЕНИЯ

За Христо Костов Карабаджаков

представен от ръководителя на Братския кръжок в Айтос

като кандидат за стипендиант на

фонда „Даровити младежи" при Братството.

*  *  *

Айтос, 10 май 1946 година

Обичний брат Жечо.
Вашето писмо от 4-ти того получих на 8-ми того. защото отсъствувах от града. Получих също и официалното Ви писмо, заедно формуляра за сведенията, които ще се попълнят за кандидата. От частното Ви писмо разбрах всичко, благодаря.
На моята подкрепа разчитайте винаги, както разчитате на себе си.

Понеже кандидатът следва, то през тази година аз го поддържам с по 5000 лева месечно, защото в нашата скромност и пестеливост ние преодоляваме някои мъчнотии в средствата си.

В сведенията, които попълних, писах 2-ри или 3-ти семестър, защото не зная точно. Моля, ако има нужда, попитай самия Христо, той е там. Като провериш данните и има нещо нужно или неясно, може да попиташ самия него.

Ний очаквахме бра т Боян към нашия край, но ще имаме търпение, щом е заминал в Северна България - то е все работа за Божието дело.

Брат Жечо, моля Ви, изискайте от Христо портрет да ви даде и го прилепете към формуляра.

Сега за всичко Ви благодаря и сърдечно поздравявам всички братя от братския Съвет.

Поздравявам теб и близките до сърцето Ви, Веска и Благи. Аз имам грижата за него.

С поздрав В. Верен Г. Куртев.

Тукашната кончина на обичния ни брат Крум е в негова полза и радост - той сега е много добре. Като се видим - тогава подробности.

* * *

София, 5 юлий 1946 година.

Любезни брат Георги Куртев, Съобщаваме Ви, че в заседанието сина З0 юний т.г. братският съвет разгледа въпроса за определяне кандидат-стипендиантна фонда „Даровити младежи" при Братството.

На първо място одобрихме представеният от Айтоското братство кандидат, брата Христо Карабаджаков. на когото от началото на идната учебна година ще се отпускат месечно по лв. 6000/шест хиляди/ от средствата на фонда.

Братският съвет, като изпълнител на правилника на фонда, поздравлява братята и сестрите от град Айтос и от селата, в които има братски кръжоци, че от тяхната среда излиза един млад брат. обещаващ да стане един ден добър гражданин, силен в своите знания и така да бъде за гордост на Братството.

Пожелаваме и на Вас лично добро здраве, за да доживеете и се радвате на зъвършване науките на брата Христо.

Приемете сърдечни поздрави от братята в съвета.

За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: Жечо Панайотов