ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

1. ОБЗОРЕН ПЛАН

А. Географска характеристика на град Айтос.

1. Разположен  край двата бряга на „ Айтоската река". Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху характера на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката? Това може да се проучи от народния фолклор, предания, песни, обичаи и пр.

2. Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време.

3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина. Това означава, че градът се намира във веригата на Балкана и получава своята част от неговите влияния и енергии за обособяването на населението като неразделна част от онази духовна верига, която обединява и съдава дух на обновлението. Кое е свързващото начало на това население с останалото в страната? Справка в народните обичаи, бит, песни, предания, носии, облекло и пр.

4. На   северозапад от града се издига скалисто образование и възвишение „Хисар", височина 322 м. Какво значение има тя за култовите потребности на населението през време на траките, славяните и българите? А през време на турското робство? А след това? За какво е използвана от населението? Как се наричала в различни времена от народа?

5. На   изток от града е скалистото образование „Тримата братя". За какво е служело на населението? И как е свързан градът с него? Справка в преданията и разказите от някогашно време.

6. Климатът е преходен континентален със слабо изразено черноморско влияние. Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък. Справка в етнографския музей и литература за този край.

7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопро­изводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр.

Б. Историческа характеристика на град Айтос.

1. През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител.

Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия. Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей.

Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там. Нямало жива душа, понеже народът се бил скрил в подземията като разбрал, че ще бъде нападнат. Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски. Те нападнали града, обаче не намерили златния бюст на Орфей, който и до ден днешен не е открит. Жителите на града били земеделци - вегетарианци. По него време Айтос е бил люлка на духовен живот.

2. На   северозапад от града са запазени останките и основите на три кули от средновековна крепост АЕТОС. Намерена е керамика и монети от времето на Светослав Тертер. Каква е ролята и мястото в това време? А какъв е култът им?

3. Да се провери какъв култ е изповядвало населението през времето на траките, на славяните, на българите до приемането на християнството. И какво е останало от онази епоха като предания, обичаи и фолклор. Всичко това впоследствие създава благоприятна почва в душевната нагласа на населението за възприемането на идеи от космополитичен план, а особено през времето от 1900 - 1944година, по времето на Учителя БеинсаДуно.

4. Като средновековна крепост АЕТОС се споменава за пръв път в хрониката на френския рицар Ж. дьо Вилардуен под името Лакил /френски: орел/ Справка във френски пътеписи за Балканите и България в съответна поредица от чужди пътеписи, излезнала досега до том 9. През 1206 година е разрушена от латинските войски. А защо? Какво цели с разрушаването и латинската раса? Какво иска да наложи тук, успява ли? Как налагането на чужда религия се отразява на населението? Справка народния фолклор - песни и предания. Кое е онова, което прекарва населението през тази епоха, държи го, укрепва го и го съхранява, за да го прехвърли в идните поколения? Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията?

5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това? С местността, с предания или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия. Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната.

6. През  време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение.

7. Турците  превземат града през 1367 година. Като нахия/ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година. Турският пътешественик Евлия Челеби 18 век го описва като български град Ченгис. Справка в описанията му и в поредицата чужди пътеписи за Балканите. Българският елемент се запазва, бит и обичаи, А какви са култовите потребности на населението? Запазени ли са тракийските обичаи, а славянските и българските?

8. През време на Възраждането е известен с името „Орловец". „Орлово". А защо с това име? И кое е това, което го променя на Айтос?

9. През време на руско-турската война от 1828/1829 година турците са разбити при Айтос от руския генерал Ридигер, като градът е освободен и временно става главна квартира на генерал Дибич Задбалкански. След Одринския мир от 1828 година голяма част от българите се изселват от града от страх от турското възмездие и се заселват в Бесарабия. Обикновено в изоставените къщи се е заселвало гръцко население, дошло от Беломорието иТракия, както гагаузко погърчено такова, това се отнася почти за всички изоставени домове от българите по това време. Как е този въпрос за град Айтос? Проверка къде е изселено това население. Връща ли се непосредствено след 10 години след войната 1828 година, както става на много места или остава в Бесарабия. Кога се завръща избягалото население? Изобщо връщали се? Ами кой се заселва в изпразнения град и как се променя състава на населението?

10. Възраждане: Църковно-национални борби за обособяване на правото на българската народност за отваряне на училища, правото за българско четмо и писмо, църковно-славянско богослужение в Айтос. Справка във възрожденския архив за града, публикуван в различно време, както и онзи, запазен съответно в града.

11 Освобождението от турците. възраждането на града, бит, култура и особености до идването на Учителя в град Айтос през неговите ранни обиколки от 1900 -1922 година до отварянето на Школата през 1922 година.

В. Историческа проекция на Учението на Учителя и делото му в град Айтос.

1. Първи обиколки на Учителя в България и гостуване в град Айтос, Кои години и къде гостува?

2. Създаване на първите кръжоци от Учителя и т.н. „духовна верига" в България и нейната проекция в Айтос. Коя година?

3. Начало на съзнателна група в изучаването на Словото на Учителя след откриването на Школата 1922 година.

4. Създаването  на братство и първи събирания. Салон, братски живот от 1922 -1944 година, събирания, срещи, вечери, празници, работа по изучаване на Словото.

5. Животът на братството след заминаването на Учителя 1944 година - до заминаването на Георги Куртев.

Г. Биографични бележки и път на Георги Куртев и ролята му в създаването на Братството в Айтос.

а/ Детство, юношество, родово обкръжение.

б/ Войник в Балканската война и в Европейската.

в/ Събития в живота му до срещата му с Учителя.

г/ Ръководител на Братството в Айтос.

д/ Духовни опитности и прозрения

Д. Създаването на братската градина в Айтос: Каква е идеята и как се е осъществявала, кой дава мястото, как се започва, как се организира, как се осъществява построяването на вилата, коя година се започва и кога свършва?

Е. Документация по темата за Георги Куртев, Братството в Айтос, градината и сподвижниците му.

а/ Родови снимки на рода му: на бащата, на майката на Георги Куртев жена му.

б/Снимки на Георги Куртев: като дете, юноша, младеж, войник на фронта, в/Снимки от брака му, роднините му, след брака, семейни и родови, г/ Снимки на Георги Куртев с Братството и с Учителя по време на Школата. 1. Снимки от първите събори от Търново. 2. При различни събирания в страната. 3. При идване в София по съборите и на Изгрева. 4. На седемте Рилски езера, на Рила. 4. Други снимки от Тополица при строежа на чешмата. 5. Снимки от събирания и братски срещи между Сливен и Бургас и Айтос. 6. Снимки от съборите в околностите на Айтос. 7. Различни братски срещи между приятелите по различ-ни поводи, екскурзии в кръга на братствата - Сливен, Айтос, Бургас.

8. Отделни снимки по различни поводи през време на Школата 1922 - 1944 година.

д/ Снимки на други приятели от Братството, показващи живота му: лични, групови, в които не присъствува Георги Куртев.

е/ Снимки на Георги Куртев в градината на Айтос:

1. Снимки на купената нива - подарената такава и нейното почистване и изораване и обработка от Братството. 2. Построяване на вилата. 3. Обла-городяването й. 4. Снимков материал от братските посещения в градината с Георги Куртев и такива без него, разговори с приятели. 5. Съборни снимки от живота в градината до 1944 година и такива след заминаването на Учителя, като Георги Куртев е в градината.

ж/ Снимков материал от различни лица, взели участие в братския живот в Айтос, които по един или друг повод имат опитности с Учителя, които са записани. Ж. Писмена документация по темата Георги Куртев.

а/Лични бележници, тефтерчета, бележки по работата на „духовната верига", създадена от Учителя.

б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото.

в/Тетрадки от първите години, когато беседите са преписвани на ръка, като са били изпращани по Братствата, понеже не е имало пишущи машини. Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от редакторите.

г/ Протоколи от срещи с Учителя при неговите посещения по провинцията, когато приятелите изпращат до съседните братства за уведомяване и преписване, или изпращани писма по този повод. Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и подредена, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата.

д/ Кореспонденция между първите приятели от духовната верига: писма, картички, отворени картички, честитки: такива до 1922 г. и от 1922-1944 г. и след това.

е/ Кореспонденция между Учителя и приятелите от Айтоското Братство. Този въпрос да се изучи внимателно и ако притежателите не дават писмата, да се преснемат на фотографски негативи и да се препишат, като не се разпространяват, защото това ще доведе до ревност и опасения за тяхното обсебване.

ж/ Писма, написани собственоръчно от Георги Куртев до приятели или до негови родственици - като същите се препишат, а родствениците да ги пазят.

з/ Други архивни материали, свързани с дейността на братския живот на Айтос, Георги Куртев, негови съвременници.

3. Летописци за живота на Георги Куртев и Братството в Айтос.

а/ Георги Събев - първият летописец за тази епоха, като описанията са написани непосредствено след разказа на въпросните лица:

1. Биография на Георги Куртев.

2. История на Братската градина в град Айтос.

3. Опитности на Георги Куртев с Учителя и с Учението му.

4. Опитности на отделни лица от Братството в Айтос с Учителя.

5. Духовни опитности на приятелите в Айтоското Братство.

Забележка: Тук ще бъдат включени от неговите книги нещата, отнасящи се до братството в А, неговото творчество остава непокътнато, като изброените пет точки са само една малка част от неговото творчество, което е нещо неделимо и много ценно, защото той е единственият човек, който откликва наДуха. за да запечати в писмо историята на онази епоха, макар че всички негови съвременници не одобряваха неговия стил на изразяване. Но неговите опитности са точни и не могат да се преразказват. Теса проверявани от мен лично, като съм бил свидетел на възраженията на неговите опоненти, като никой от тях не седна да напише. А когато някои се сетиха, всички онези хора и събития бяха отминали и единствено остана като достоверност написаното от него. Това е един урок за всички, че един оре и сее, но жътвата се прибра от жетварите. А той сееше и ореше и беше жътвар. Затова поклон пред труда му!

б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството"

в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос".

г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос".

д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос".

е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел.

И. Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя.

К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството.

При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични.

При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога."

Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирал чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха са като българи, бяха онези лица от Айтос и околностите, които съставляваха живите членове на това братство и бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения Дух.