56. ВЕРКА И НАДКА КАТО УЧЕНИЧКИ В ПРОГИМНАЗИЯТА

В.К.: Като ученички, Верка и Надка ги водели от училище на църква, в която служел поп Шаханов, който бил враг на Учителя и делото му. Той използвал всеки удобен случай да изкаже своето отрицателно отношение към него.

Веднъж, след службата, когато учениците били още в църква, той започнал да говори, както обикновено, при което гледал да вмъкне и нещо против Учителя. Така тоя път казал, че когато се събират хората от Братството, дръпвали пердетата и после се събличали голи мъже и жени, като прибавил и други някакви нелепости. Но в това време Верка се провикнала със силен глас, за да чуе цялата църква: „Лъжеш, лъжеш, това не е истина!"

А жената на директора била братовчедка на брат Георги Куртев. Тя чула всичко това и на другия ден извикали брат Георги Куртев в дирекцията и му казали, защо Надка си мълчи и нищо не казва, а Верка се била така провикнала. А брат Георги казал: „Ами децата не могат да мълчат, те трябва да казват истината!"

Когато бил починал Добри, съпругът на Надка, тя ходела всеки ден до 40-я ден на гроба му. Обикновено когато отивала, заключвала пътната врата. На 20-я ден обаче тя не заключила пътната врата, просто така, като че нещо я накарало да не я заключва.

Точно тогава пристига с влака брат Петър Филипов, бутва вратата, отворено, и седнал на пейката на двора. Не след дълго идва Надка и като видяла Петър, много се зарадвала и казала: „Добре, че съм оставила отключена пътната врата! А брат Петър отговорил: „Ами аз през цялото време съм мислил за това, да бъдеш в къщи, като дойда."

Горното ми е разказвала Надка Куртева.

Записала Марийка Марашлиева