55. С ДВЕ СТОМНИ ЗА ВОДА ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА

В.К.: Надка Куртева ми предаде това, което бил разказал ръководителят на братството от Нова Загора - Георги Маринов, златар.

Това било на един събор на ръководителите на Братствата от цяла България. Учителят се обърнал към ръководителите със следните думи: „Всички вие сте много добри, но Георги Куртев е моят най-добър ученик."

Надка: „Била съм около 18-годишна. Тогава се строеше чешмата в село Тополица. Аз не бях добре. Направо боледувах. Брат Борис беше дошъл у дома и в разговора си с майка ми сподели същото, че не съм добре със здравето. Тогава мама се обърнала към тати с думите: „Георге, ти на чуждите хора в града помагаш, а на Надка не обръщаш никакво внимание. Не виждаш ли, че тя не е добре? Защо не запиташ Учителя какво да направим за нея, за здравето й?" Тогава тати се съгласи и написа едно писмо до учителя, което да му предам, а брат Борис изпрати телеграма, за да ме посрещнат сутринта сестра Василка Иванова и сестра ми Донка, съпругата на Георги Събев, които бяха по това време в София.

Отишла сестра Василка с Донка на гарата да ме посрещнат, но като дошъл някакъв влак им казали, че не е от Бургас. Дошъл друг влак, пак бил от другаде и те решили да почакат на една пейка в близката градинка. Но в това време аз пристигам и като виждам, че няма никой да ме посрещне, пък и нали съм ходила друг път на Изгрева, запътвам се полека-лека с куфара с дрехи и една чанта с един голям хляб.

Пристигам на Изгрева, минавам край голямата порта, салона и като стигам до приемната на Учителя, отваря се врата, той излиза от стаята и ме посреща с думите: „Надежда, пристигна ли? Много съжалявам, че имам важни гости, големци, иначе щях да те приема при мене. Сега ще отидеш при баба хаджийка, сестрата на Тодор Стоименов. Там ще почакаш."

В това време сестра Василка и сестра ми Донка, като чакали известно време, решили да проверят за влака от Бургас. Казали им, че той отдавна е пристигнал и тогава, като не видели никъде Надка, тръгнали обратно за Изгрева.

Надка, като отишла при баба хаджийка, последната мислела, че Василка и Донка навяно са отишли на „Опълченска" 66 и искала да заведе Надка там, но в това време пристигали двете посрещачки.

Учителят бил изпратил гостите си и наредил на сестра Василка да отстъпи стаята си на Надка, а тя самата да иде да спи в братските стаи. Василка подредила стаята си, сменила чаршафите си като за гостенка и я предала на Надка. На другия ден Учителят дал на Надка две стомнички, като й казал всеки ден да отива на извора в Диан бад 10 дни подред по десет пъти и като донесе вода, да изпива по две чаши гореща вода при всяко връщане от извора. През другото време да чете и размишлява. Това било лечението, което трябвало да проведе Надка. Така тя от ден на ден се чувствала все по-добре и по-добре и по такъв начин се възстановила.

Освен това Учителят пратил брат Бертоли при брат Георги, бащата на Надка, с поръчение да й изпратят топли дрехи, за да отиде с братята и сестрите на Рила, По това време брат Бертоли пътувал във връзка с чешмата в Тополица и се връщал при семейството си в София, при което донесъл и дрехите на Надка от Айтос, без последната да знае нещо за това.

Когато Учителят споменал на Надка за отиване на Рила, тя казала: „Ами аз нямам топли дрехи за там." А Учителят отговорил: „Аз всичко съм предвидил и дрехи ти е донесъл брат Бертоли от Айтос." Брат Минчо Сотиров пък дал палатка за Надка и така тя била готова за Рила. Три години подред Надка летувала на Рила с братството и Учителя.

Това обстоятелство събудило известна ревност у сестрите й, но никой не смеел да протестира, защото всичко ставало по нареждане на Учителя.