37. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Учителят идва 1920 година в Айтос и отсяда у Габровски, защото там е салонът и има място у тях. На следващия ден е Петровден и трябва да тръгнат всички посред нощ за Паспалата. Но се изсиппва страшен дъжд, цяла нощ вали и уплашва всички. Баща ми отива от вкъщи до Габровски в дъжда и когато наближи стаята на Учителя, той отворил и казал: „Георге, дойде ли?" - „Дойдох." После Учителят влиза в стаята си. Изгърмява се силно. Излиза пред вратата, а баща ми седи и чака. Казва му: „Георге, погледни на северо-изток. Какво ще видиш към небето?" - „Виждам едно малко кръгозорче от синьо небе. " След това пак се прибира в стаята си Учителят. Учителят пак след малко отваря, пак се изгърмява силно, тогава отваря и казва: „Георге, да тръгваме. Запретват си крачолите на панталоните и тръгват двамата на път за Петровски връх. Преди да отидат, там има чешма, щото пет километра има път до там, почиват при една чешма и тогава баща ми повдига въпроса за братската градина, която я имаме сега в Айтос. И казва: „Учителю, по желание на приятелите са решили да се направи една братска къщичка, така един път, където да не се идва тук на Паспалата, а да бъде по-близко. И казва един брат от Карагеоргиево, като разсъждавали, като мислили, казал: „Аз имам едно място, при което има един кюнк, там може, ще има вода да се полива и т.н." И всичките тия неща баща ми ги разправя на Учителя и Учителят казал: „С каква мисия искате тая градина?" - Учителю, искаме в тази къщичка да има винаги малко хляб, сиренце и който пътник мине да хапне едно чайче с малко сиренце и хляб, да почине. Наши приятели, които искат да се уединят в размишление, в уединение могат да дойдат колкото време искат и в празниците, ив неделните дни да се събираме." - „Божествена е идеята ви, ще я имате, но ще почакате, не там, гдето братът посочва." Минава известно време, кака Василка Иванова, нашата сестра Василка от Айтос е при Учителя вече и съобщили й тяхните, че ще се делят, нали тя има двама братя, сестра, тя има дял там. И викат я, и тя отива в Айтос, и се връща и казва: „Учителю, повикаха ме да си разделим имота. На мен ми се пада към Карагеоргиево една нива от 25 декара." И разправя тя на Учителя и Учителят казал: „Съобщи на брат Георги да дойде от Айтос," И казал: „Георге, ето имате сега мястото, където да се построи градината.' И почват вече приятелите, организирват, събира баща ми приятелите от селата и от града, разправя им всичко, мястото го имаме. Почнахме всички приятели с децата си, то беше едно келемле, камънаци. Събирахме, пълнехме едно дере там с камъни и го запълнихме доста - било много дълбоко и така полека-лека събраха се приятелите, сами копаха камъни наблизо в планината. Брат Божил, братът на сестра Василка, той един от най-усърдните братя беше. На гърба с един самар носеше камъните оттам и така се построява градината и се постигна тая идея, която имаха айтозлии. И днеска тя съществува и върши своята духовна роля. В.К.: Сега кой е тоя Габровски, вие споменавате този брат. Той, Учителят, е отсядал при него, така ли?Това е брат Габровски с неговата другарка и сестра й, Желязка. Ами той дойде, идва в Айтос, Учителят, тати го посреща, но ние сме голямо семейство - 7 деца, баща ми, майка ми. В.К.: Няма къде. Надка: Имаме, но за спокойствие на Учителя, нали ще отидат да го посещават приятели, по-удобно е при сестра Габровска. Той лесовъд беше брат Габровски, лесничей, другарата му домакиня, много добро семейство и там е отседнал Учителят, 20 дни е седял. В.К.: В първите години къде се събираха в Айтос, имали ли са Салон? Надка: Не, нямахме салон. Където сме живели под наем. в нашата къща една стая баща ми е отделял за събрание. В тези години ние не сме били родени още. Когато Учителят е идвал, мама е била бременна с нас, с мен и Верка, и казал: „Два духа идват отгоре."' Ама тези неща недей ги записва. В.К.: Няма-има. Надка: Вий ги записахте вече. Дребнави работи. В.К.: Не са дребнави, те са много важни. Надка: Ний в нашата къща тогава една стая на приятелите - братя и сестри, доста голямо Братство имаше в Айтос. Братя, сестри, нямало е столове, нали, баща ми е беден. На земята, вечер се събират, цяла нощ на молитва и на другия ден до изгрева на слънцето. Пак тръгват на работа, вечерта пак почват. По цели нощи такъв ентусиазъм е имало у приятелите. И така се е развивало братството в Айтос, полека-лека се разширява, на брат Божил се пада едно помещение, преработват го, правят го на Салон, където сега са още по-добре. Като дойдете, не сте ли идвали? В.К.: Не, не сме ходили. Непременно ще отидем.Значи се започна от Божил. Надка: Ама тогава го преработват, че го правят на салон и този салон сега пък се поднови и стана един прекрасен Дом Божий. Там се събираме. Много хубава атмосфера, чудно. В.К.: Казвате за този брат Божил със сестра си Василка освен това че дал салон, но много е работил. Надка: Той беше дясната ръка на баща ми. Когато получаваха нарядите на времето, не идваха по пощата, ами човек ги донася от София до баща ми - по човек. И тогава тати не може, той е чиновник, не може да отсъствува. Брат Божил беше книжар, срещу църквата даже му беше книжарницата и като отиде, бръкне ли баща ми в палтото си, в джоба, бати Божил вади престилката и казва: „За къде, бай Георге?" Той казва, за Вресово, да речем. От Айтос до Вресово са 15 километра. Той знае за тези 15 километра, знае колко псалми може да прочете наизуст. Той ги знаеше всички 150 псалми наизуст. Друго нищо, само с псалми вървеше. Същият наряд трябва да се занесе и в Горица. Гюргенкьои и т.н., по шест часа път. Той знае от Айтос до кое село колко псалми бяха. В.К.: Пеша. Надка: Пеш, тогава нямаше тези превозни средства. В.К.: Кон няма, пеша. Няма каруца, няма кон. Надка: Пеша, той беше подвижен, енергичен, прекрасен брат. И когато си замина, баща ми дойде, той си ходеше и беше по цели нощи при него и на заранта дойде, просто се просълзи и каза: „Господ ми отне дясната ръка." Много ентусиазиран, много предан, до себеотрицание,