18. ВАСИЛКА ИВАНОВА

В.К.: Тая същата Василка, която е била на „Опълченска" 66? Какво ще ми разкажете за нея? Аз съм слушал за нея много, вие сте я познавали. Надка: Предан, себеотрицателен ученик на делото. В.К.: Тя е от Айтос. Така ли? Е, как отива в София? Надка: Ами виж сега. Те се решават там няколко сестри млади, тогава Учителят е говорил, който може да не се жени, нали, в такъв дух. И тези, щото Айтоското Братство с голям ентусиазъм, с голяма вяра е работело и казват: „Бай Георги, ние няма да се женим." Казва: „Къзъм, ако няма да се жените, трябва да имате по един занаят най-малкото, с който да си изкарвате прехраната." Кака Василка казала: „Бай Георге, аз искам плетачка да стана." - „Така ли?" Отива тати в София, казва на Учителя: „Ще трябва да изпратим Василка от Айтос." Той ги познава и кака Василка, на брат Божил сестра. „Трябва да й купим." Братството й купи машина на кака Василка от Айтос, и на „Опълченска" 66, там имало една сестра, плетачка и кака Василка при нея се научава. И Учителят отива, минава времето, тати нали ходи в София, връща се. Учителят казал: „Георге, аз Василка искам да я оставя тук. Тя ми е, вика, добър работник. Да я оставя при нас." И така кака Василка на „Опълченска" 66, там е плела. В.К.: От коя година е там? Надка: Не мога да кажа годината. Аз малка бях. В.К.: И тя там се занимава, поддържа дома. Надка: Там дрехите переше. И ми казва един ден: Наде, нали по нашему обръщаме дрехите на опаки и простираме. Учителят ги видял и рекъл: „Василке, ти ли пра дрехите?" - „Аз." - „Що са обърнати?" „Ами тъй знаем, Учителю." - „Ще отидеш да ги изпереш още веднъж и налице ще ги закачиш, и няма обратно да ги простираш, ами горе с главата на ризата, както се обличат." И така кака Василка продължавала да си седи. Там имаше си барачка на Изгрева. Верен, честен и преден ученик на Учителя. Имал е голямо доверие Учителят. В.К.: Някакви други опитности да е разказвала тя на баща ви? Надка: He. В.К.: Не може да си спомните. Надка: Не. Идваше, като дойде в Айтос, обикаляше всички. Но у дома отсядаше.