ВЕРКА КУРТЕВА

(1908- 1998 г.)

ЖИВИЯТ ГОСПОД

МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1982 г.

ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. НАЧАЛОТО

Вергилий Кръстев /В. К./: Разкажете за историята на рода ви и по- специално за баща си. Верка Куртева /Верка/: Моят баща се казва Георги Вълчев Куртев. Баща му се казвал Вълчо Куртев от Айтос. Те се местни жители. Баба ми се казвала Дойка.

Баща ми е роден на 3 март 1870 година. Тази дата не е случайна, нали, освобождението на България от турското робство. Аз имам едно много хубаво чувство към баща ми. Чичо ми Панайот пееше много хубаво. Той стана свещеник. Чичо ми Андон стана секретар-бирник, пък баща ми влезе в Братството, след като вече е бил женен. Моят баща, като са работили в духовни групи, влиза в Братството, след като Учителят е бил в Айтос. И го завежда един, който Христозов се е казвал, завежда го при Учителя. Имали една групичка, така ги наричали, „набожните", баща ми влиза в нея. Обаче родът на майка ми са били богати хора. Но понеже били заедно и се задомили в Сливен, той там записал за медицински фелдшер. В. К.: Това е баща ви. Верка: Баща ми, да и най-голямата ми сестра е родена в Сливен - Цветанка се казва. И така. Обаче след туй баща ми се връща в Айтос по желанието на майка ми, понеже са айтозлии и се връща в Айтос и тогава Учителят е бил с още няколко, преди да дойдат в Айтос. Първият дом, в който е влязъл в Айтос, е на баща ми. В това време те са ядели още месо и Учителят влиза, стават всички на крак. Значи баща ми знае за Учителя, обаче аз малко прескочих. Ще се отклоня малко. Когато е бил в Айтос, този Христодоров го завежда, поканили баща ми там на някаква сбирка, обаче Учителят дава нещо, написал нещо на хартия. Той казва: „Това е вашият ръководител." И така Учителят определил баща ми, Георги Куртев, за ръководител. И след това казва: "Христодоров, Христодоров се родил, Христодоров ще си замине." И така става, както е казал. И до края на живота си баща ми беше ръководител и държеше връзка с Учителя. И тогава, като минал към дома ни, а баща ми не бил много добре материално в началото, имали стая, само това и са ядели и месо, И имали са месо на масата. Стесняват се. „Аз - казваУчителят - ще ям ошав." Донесла майка ми, сварила ошав. Казал: „Ошав" - ошав, и там приготвила вегетарианско нещо и месната храна я махнали. След това поседяли малко с Учителя, разговаряли. Баща ми искал да го заведе на хотел в Айтос, щото намира, че неговият дом е беден. Той казал: „Не, не. Ето тука има едно миндерче, на това миндерче ще си легна." Една хубава малка стаичка имало. Променили бельото и спал у дома. И на другия ден с Джанкър Вешлийски отпътували от Айтос за София. И този Гумнеров е бил с него. Първото идване на Учителя в Айтос. В. К.: Коя година е било? Верка: Не мога да ви кажа. На масата присъства вече сестра ми, голямата ми сестра Цветанка. Била родена вече. Учителят много хубаво отношение имал към моята сестра Цветанка. И 1920 година Учителят идва пак в Айтос. На един връх, който го нарекоха Петровия връх, защото на Петровден е било. Наричат на името на Учителя в Айтос. Някой път ще ви заведе да го видите Петровия връх. В 1920 година, именно тогава е било, 1920 г., е пътувал Учителят, защото нашата къща е била далеч от салона. Там има едно семейство, Габровски, къщата ни с една малка вратичка ги дели, за да могат да влизат в салона, да не го разкарват Учителя, защото много народ плъзва и към дома на Габровски, старата им къща. Аз обаче малко дете бях, Учителят е дошъл, без да знам, и като си играех на улицата с рокличка, ний играехме в провинцията босички. Играехме. Там имаше един Николай Костов, който играеше на топка, пък завършил по-късно във Франция, ама много хубаво отношение имаше към мен. И тогава децата играехме така на топка и изведнъж гледам - в къщи никой няма. Пък у дома въобще имаше много хора, ний не знаехме защо е така. Тази къщичка още седи, вече е моя. В Айтос. И както това, гледам, никой няма. Рекох си: Дали е дошъл Учителя, бягам през главната улица, отивам у Габровски. Тогава детенце бях и като тръгнах, влизам, виждам Учителя седи така насреща. Аз влизам в дървената стара къща с дървени стьпалца, 4-5, високичка беше. А мъжът й, лесоинженер, Габровски, на кака Кальопа. Влизам, Учителят седи на едно канапе сам, държеше Библията и аз като го видях, крачката ми се разлюляха, стеснявам се. И Учителят като се усмихна, целунах ръка на Учителя. А там беше кака Кальопа Габровска, бяха и други братя и сестри, Епитропов, други сестри. Казват: „Защо не се ръкуваш с другите?" Рекох: След като съм целунала ръка на Учителя, не си давам благословението. В. К.: Ха, ха, ха. Верка; Малко дете, в 4-то отделение, виж каква будност. Значи познавам Учителя от вековете. И така, държа Учителят беседа. Майка ми беше. Малко хора бяхме. И на другия ден ще заминават за Петровден за върха сутринта. Добре ама ние тоя ден имахме групова работа. На времето в 4-то отделение държим изпит някакъв. Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то отделение беше на майка ми братовчед. Майка ми и неговият баща са брат и сестра. Аз нямах никакво отношение към него, защото като бяхме ученички, аз и моя братовчедка, на леля ми дъщеря, сме братовчеди на него. Не пропускаше нито едно дете, всички ги биеше, още щом влезе, почва да бие всички, само мене и Тодорка не биеше. Всички. Не можех да го понасям. Аз тоя начин на отношение на учител към ученици не го обичам, ако има причини. И тоя ден ме изпита там за нещо и на бърза ръка аз излязох. Първа ме изпита, защото си знам. Добре, ама баща ми беше казал много наши хора да ги отправяме за върха, на Паспалата, Народ на върха тръгнали, като научили. А че отиват, носят симити да продават, че не знам какво продават на Петровия връх. Баща ми никак не остана доволен, но понеже е Учителят там, много народ, от Бургас, от не знам къде си, от София имаше, много народ се събра на Петровия връх. Към 1000 души са били и се връщат, и вечерта дава беседа Учителят. Вече аз се обличам официално, като другите, и понеже ние сме деца, винаги баща ми имаше такова едно желание да ни наредят в салона, да бъде амфитеатрално нареден. Кака Кальопа изпра покривката на масата, имаше едно кандило виснало, ама кристално, много хубаво и картина - Христос на тайната вечеря така. Нямаше ток тогава, имаше лампи, но бе чист салонът. Всичко бе така наредено хубаво в салона. Аз седях до вратата правичка и други деца. Така ни възпитаваха и хубаво. Обаче аз по едно време така си сложих краката и хлъзгам се по пода, по пода, по пода и застанах до Учителя и така го гледам. Пък баща ми не остана доволен от туй мое действие. Той не можа да разбере трепета на моята душичка. Не, той от неговото гледище, той гледаше да не се смутим. А Учителят така погледна: „Оставете детето." Аз останах там, оставиха ми. И в тази беседа, която си спомням, Учителят говореше за един овен, как са го заклали символично и като влизат как притичва, пък то всъщност дават уж за един младенец и това не мога да си го спомня, тоя пример от Библията къде го имаше, малко дете бях. И в тоя момент аз реших да не женя, и то в 4-то отделение. Така го схванах, да не се женя. И Учителят трябваше да заминава от Айтос с файтон за Бургас. Пеню Киров, ръководителят на Бургаското Братство с Учителя беше. Обаче има един турчин, който имаше много хубаво отношение към баща ми, файтонджия от гарата, посреща Учителя с група брата и сестри, които пристигат в Айтос и го завежда у Габровски. Турчинът, тоз същият турчин, след беседата, с файтона, вече на другия ден тръгват. Отиваме у Габровски ние, тати и Кальопини, изпращаме Учителя. Аз си спомням майка ми, баща ми и ние бяхме седем деца. Другите не ги помня. Седем деца. Учителят говори за нашето семейство. Казва: „В една гнездо има седем гълъбчета, славейчета. Едно от славейчетата ще си замине." Майка ми веднага разбрала и нещо като нож я прорязало. Първото славейче била най- голямата ми сестра, Цветанка, която си замина. И тя, Цветанка, беше се оженила и имаше две дечица. В. К.: Вие казахте, че Учителят имал добро отношение към Цветанка. Верка: Чакай, чакай, ще кажа после. То по-нататък, след като му дойде реда. И така, ние много хубаво семейство бяхме. Брат ми замина в София. Ние живеехме там, където е салонът. И понеже имаше изключителен глас, тенор. В.К.: Той как се казваше? Верка: Вълчо. На дядо ми кръстен. Изключителен тенор. Приятен, много хубав. Аз съм го слушала в стария салон на Айтос. Имаше един учител, Иван Димитров, с него много близки сме, пък аз съм малка, 2-ри клас дете бях и казвам: „Иванчо, сега ще останем тука да слушаме „Чайка" как изпълнява бати, бати ми Вълко." До него ссдсшс Филип Кутев, който прослави цяла България със своите народни песни и танци, известен е, може би сте чували за него. В.К.: Да. Верка: До него тъкмо седи брат ми и имаше един Димитър Караджов, който в Бургас беше завършил, също флейтист, солист и диригент на филхармонията в Бургас и в музикалната гимназия преподавател. И там си замина. Той беше учител на моя племенник, на най-голямата ми сестра на сина й. Той сега е окръжен лекар в Бургас - д-р Христо Карабаджаков. Някой път трябва да се запознаеш с него, той е много хубаваличност. Той ходи в Тунис, в Бизер и се върна. И е в Бургас е окръжен лекар. Синът му, д-р Чавдар Карабаджаков, той пък психо-невролог, завърши медицина, преподавател е в университета при професор Станушев. Не може да не го знаете. Искам да кажа, че и дъщеря му е педиатър, Таня, Таня се казва дъщеря му, Карабаджакова. Ама се е оженила сега за лекар. Не знам вече. Не съм я виждала много, 1-2 години. И тя пак педиатър. Все лекари. Така че има много хубаво отношение към Учителя и към Братството. Не идват. Но аз се прекъснах. Да, за брат ми става въпрос. Брат ми, като бил в София, Учителят много го харесал - гласа му и изпял тази песен „Чайка", но в Бургас сега, в Пловдив едната му сестра се казва Цветанка, на дъщеря му на брат ми, името носи на моята сестра Цветанка. Другата се казва Бела, на моята майка. Дядо ми е бил, на майка ми баща й бил учител в едно село. Има един Митко, който е сливналия, скоро се видяхме тук с брат ми, и казва той чел някъде за това село, където дядо ми е бил учител. Само майка ми е учила. Другите сестри не са били учили. Един от вуйчовците ми, Димитър завъшил 5-ти клас, и тя го направила учител, а на времето си, обаче почнал да работи в съда, не му се ходело. В.К.: Сега брат ви Вълчо отива и пее тая песен, Учителят какво казва? Верка: Учителят казва: „Изключителен тенор." Аз го чух, „Чайка", на руски. Сега в Пловдив има дъщеря той, брат ми. Едната е Цветанка и Бела. Сега Бела и Цветанка са оперни певици. Имате изключителни гласове. Добрин Петков там като ги чул и решили да се явяват и пеят. Но аз още не съм ходила и мисля като се оправи времето да отида да ги чуя. Пък Жорко, на сестра ми синът й, на Вълчовата дъщеря Цветанка синът й бил химик, завършил бил химия, а жена му е Катя, пък физика завършила. Те пък имат други дечица и т.н. Искам да кажа, че целият ни род е музикален. Сега за сестра ми Цветанка. Дъщеря й Надка е родена 1925 година, на 28 август 1925 година сестра ми почива. Цветанка почина и Надка остана сираче на шест месеца. Всичките ми сестри бяха в Търново на събор. Учителят казал на събора, и много сестри са го чули. Дора Карастоянова го каза преди две години пак. Казва, Учителят пред всички казал: „Аз отидох, вземах Цветанка и я доведох на събор. Тялото там ще го изпратят близките." В.К.: Това е на събора, коя година? Верка: 1925 година. Тя си заминава 1925 година, 28 август. В. К.: Цветанка. Кога е родена? Ами тя е родена... Сега щеше да бъде 88-годишна жена. В.К.: Значи 1900 година е родена. Верка: Да.