ГЕОРГИ СЪБЕВ

ПОЕЗИЯ,

МЕЧТИ

И

СВЕТЪЛ ПЪТ

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ

МОЯТА ПРОЛЕТ

Мойта пролет чакам. Малко веч остава.
Сили да напрегна, време не остава.

Сейте семената в душите готови,
вече след нас идат работници нови.

Във душите сейте семето отбрано,
никой да не мисли, че още е рано.

Мойта пролет чакам, малко веч остава.
Всички ний ще видим Неговата слава.

1959год.

A3 ЧАКАМ

Аз чакам да мине
суровата зима,
вихрите слепи,
леденият студ.

Да бликнат потоци,
реки пълноводни,
и топлият вятър
задухал от юг.

Да дойдат ятата
на птиците пойни,
от далечните
топли страни.

Навред по полята
де цъфтят цветята,
нашир по лъките
и покрай реките

де ухай аромата.

Ликува душата,

че ветрецът вей
и славей на клона
унесено да пей.

Аз чакам да мине
суровата зима,
вихрите слепи,
леденият студ.

Бликнали потоци,
реки пълноводни
и топлият вятър
задухал от юг.

1978 год.

Забележка: Георги Събев дочака пролетта след 1990 година.

МОЯТА МЪКА

1. Често мен в сърцето,
мъка гняздо свива;
че семенца от небето,
непосяти са на нива.

2. Навред ходя тук и там,
и се взирам по земята;
крача бавно, едвам-едвам,
търся нива непосята.

3. Сполуча ли да намеря
почва добра, плодородна,
из дълбоко аз копая,
без да чакам по-изгодна.

4. Бързо взимам търнокопа
и усърдно аз копая,
тази почва хлебородна
от плевели да избавя.

5. Леко става на душата,
че посял съм семената.
Колко радост, плам и жар
пред Великия олтар.

1960 год.

Забележка: След отпечатването на книжката „Георги Куртев-животопис"
през 1991 г. и „Изгревът" -том 10 през 1999 г., семената са посяти за следващите
векове.

ДВЕ СИЛИ

Две сили в света:
Нощта и денят,
огънят и студът,
водата и брегът
смелостта и страхът,

във вечна са борба
за надмощие в света:
Насилието и свободата,
истината и лъжата,
злото и добротата,
мрака и светлината,

във вечна са борба
за първенство в света
Две сили в света
в неспирна са борба:
Злото и Любовта.

1970 година.

МИСЪЛ МОЯ

1. Мисъл моя неуморна
ти пред времето нехаеш.
На волята непокорна,
ти умора как не знаеш?

2. Кат океан неизбродна,
ти кръжиш света вее ден.
Като лъч си бързоходна,
ти преваряш всеки блян.

3. Защо си тъй неспокойна,
вечна скитница в света?
Ти кат зефир си неспирна,
вред без диря, без следа.

4. Ти жадуваш да узнаеш
онуй, що е тайна,

дето битността му още
е скрита в тайна.

5. Ти бързаш да стигнеш
крайния предел,
дето телескопа още
там не е прозрял.

6. Ти навред кръстосваш
на длъж и на шир,
океани три кръстосваш
и не найдеш мир.

7. Ти неспирно търсиш
тъмните загадки.
Ту литнеш в безкрая,
ту правиш догадки.

8. Ти вдигаш се всечасно
на голяма висота,
ти първа да надзърнеш
в неземна красота.

9. Ти за миг се връщаш
в земните предели,
доволна, че узнала
що очите още не видели.

1960 година.

ПЕРО МОЕ

1. Перо мое, помогни ми,
дано мога да изпея
туй, що храни ми душата,
туй, с което аз живея.

2. Да раздвижа струни нежни
на вси хора в душите,
и в просторите безбрежни,
там да зърнат мен очите.

3. Да узная какво има,
там далече при звездите.
Ум и сърце, помогнете,
вий в помощ ми бъдете.

4. Онез мирове далечни,
аз с мисъл посещавам.
Де цъфтят идеи вечни,
там аз често пребивавам.

5. Мисъл често ми минава,
в безкрая да надзърна.
Там де времето почива,
тоя свят аз да прегърна.

6. Там око ми да надзърне,
моят ум туй жадува
и безкрая да прегърна,
сърцето ми туй бленува.

7. Там, де слънце вечно свети,
де почиват вековете.
Ех, да зърна туй да мога,
да съм близко там до Бога.

1959 год.

СЕЯЧИ

Сеячи бъдете!
Сейте семената,
семето отбрано,
докато е време,
докато е рано.
Денят не оставяй
празен да отмине,
нито в доброто,
друг да те надмине.

1952 год.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Туй Слово се носи в ефира,
прониква до всички души;
на крила го носи зефира,
Слово, що мрака руши.

Слово, що свети в душите,
Слово, що праща лъчи.
Слово, що къпи очите,
в цветето мило звучи.

Слово, що стапя злините,
тъй както слънцето - леда.
Слово, що грее в душите,
що щит е при всяка беда.

Кат сила прелива в душите.
Кат мъдрост краси духа.
На будните шепне: Светете!
Светете кат факел в нощта!

Туй Слово, що храни душите,
Слово, що свети в нощта.
Слово, що грее в очите,
Слово, що ражда мощта.

1962 год.