316. ЛЕКУВАНЕ НА УХО

Живеехме на село. Още от малка ме болеше дясното ухо, което мама лекуваше според народната медицина. След като се задомих и вече имах две деца, един ден пак ме заболя ухото. Оплаках се на близки, между които бе и мъжът на аптекарката. Той веднага изтича до аптеката да вземе лекарство. Донесе го, сложихме няколко капки и болката веднага премина. Зарадвах се и се успокоих. Но само след няколко минути болката отново се върна. Сложихме пак лекарство и отново мина за малко. Ухото ми отвън и отвътре изгоря от лекарството и почна да се лющи. Тогава с мъжа ми решихме да пишем на брат на Изгрева, който да пита Учителя и да ни пише. Но поради силните болки, аз не можех да чакам и реших сама да направя връзка с Учителя. Позадрямала съм за миг и сънувам, че съм в Тополовград, където срещам един стар човек, като Учителя, но беше друг. Той ме погледна и ме попита: „Как си?" - „Боли ме ухото. Търся лек." - „Без пари лекарство", каза той. „Ще вземеш мляко от кърмачка на първо мъжко дете и ще капнеш в ухото." Докато ми каза това, и изчезна. Не го видях къде отиде. Тръгнах да търся кърмачка. Стигнах до вратата и почуках. От почукването се събудих. Намерих мляко и оздравях.

Един ден копая на нивата. Край мене минава позната жена, бърза за съседното село. Не я заговорих, понеже видях, че бърза, но не мина много и тя се връща, тогава я запитах: „Къде ходиш, че толкова бързаш?" - „Дъщеря ми я боли ухото и търся лек-ми каза тя. - Ходих да търся фелдшера, но не го намерих. Нямалото и в съседното село." - „Лесна работа - й казах аз. - Лекарството е без пари. Ще вземеш мляко от кърмачка на първо мъжко дете и ще капнеш няколко капки в болното ухо." Отиде си жената с желание да опита и това лекарство. След два дни същата жена случайно ме срещна и веднага почна да ме прегръща и да ми благодари за хубавото лекарство, което веднага им помогнало.

Разказала: Данка Хр. Колева, кв. Прослав.