291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО

Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година. Ръмеше дъжд. Сдрачаваше се. Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце.

„Има ли място за нощуване на един пътник?" - ме попита старецът. - „Има, дядо. Има. Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка. Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора. И магаренцето липсваше. Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка.

Разказал: Злати Янев.

Вероятно в случая имаме посещение на някой адепт, който бе дошъл да провери готовността на брата да служи на Божието дело, респективно гостоприемството му.