Алтернативен линк |
288. ИДЕТЕ СИ, ЩЕ ИМАТЕ ГОСТИ
Разсъмваше се. Голям автобус чакаше на шосето при Изгрева. Пренасяха се денкове, куфари, раници, чанти. Натовариха се багажите, а след това и хората, и автобусът потеглихме на път. Запяхме „Братство, единство". Преди нас замина Учителят с лека кола, придружаван от няколко братя.
Ето тук е село Говедарци, разположено в полите на величествената Рила. Рейсът стигна края на гората и спря, разтовари пътниците и багажите и се върна. Власите чакаха със своите планински кончета, обучени за движение по планински терен. Хората поеха нагоре и конете след тях.
Налагаше се да се нощува на горския дом. Запалихме огън на няколко огнища и нощта премина в песни и разговори. На другия ден продължихме през Вада за Езерата. Когато пристигнахме, веднага няколко души се заеха да устроят кухнята, а останалите си опъваха палатките и приготвяха леглата. До вечерта почти всичко бе готово. На другия ден лагерният живот започна. Посрещнахме изгрева на Молитвения връх. Учителят държа беседа, последваха гимнастически упражнения, закуска и т.н.
На следния ден Учителят повика брат Ангел Вълков и му каза: „Брат Ангеле, иди си, ще имаш гости."
Братът се изненадал от това съобщение. Никак не му се искало да се връща в София, едва що дошъл, но щом Учителят казва...
Стегнал си братът раницата и поел пътя обратно за София. Вечерта, когато слънцето залязвало, брат Ангел пристигнал на Изгрева. Отива при жилището си и за своя голяма изненада там заварил майка си, баба Неда, която била пристигнала от Горица и се чудела какво да прави, къде и как ще нощува, като не могла да намери никакви познати. Седнала тя на багажа си, хванала си главата и се замислила, без да може нещо да измисли. Вътрешно обаче била спокойна. Нещо като че в областта на слънчевия възел й казвало: „Бъди спокойна. Всичко ще се нареди."
Пристигнал брат Ангел и я заварил да седи на багажа си и чака. Зарадвали се и двамата, майката, че вижда сина си, а синът, че вижда майка си след доста години на раздяла.
„Къде беше, сине, и откъде идваш? Кой те изпрати?" - били въпросите, които му задала зарадваната майка. - „Пристигам от Рила, от езерата", като й разказал как току що пристигнали на езерата, Учителят го извикал и му казал да се върне, защото ще има гости.
Майката, изпълнена с радост, благодарила на Бога и на Учителя, че всичко се наредило тъй, като трябва. Учителят беше доловил мислите й още от влака и бе наредил посрещането й.
Разказал: Михаил Вълков.