287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН

Било по време на вършитба. Зърното било събрано на куп и готово за прибиране в хамбара. В това време идва просяк и поисква малко храна. Тогава дядо Иван - тъй се казвал мъжа на баба Тодора - взел крината и отишъл при купа и почнал да я пълни, да даде на просяка.

„Иване - се обадила жена му - какво правиш?" - „Да дадем малко храна на този беден човек." - „Не, няма да му даваш!" - казала тя. - „Защо, джанъм? Нали има? Нека му дадем малко храна." - „Не! Не!" - викала баба Тодора и удряла с юмрук по коляното.

Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят. Любопитно е да се знае какво е станало след този харман.

Този харман бил последният. Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира. Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането. Градушка убила нивите. Болест налетяла по добитъка. Банката продала на търг и къщата. Синове и дъщери се пръснали да си дирят прехраната. Баба Тодора останала сама сетни бедняци. Нуждата почнала всеки ден да чука на нейната врата.

От оня ден, когато тя върнала просяка, минали години. Баба Тодора с чувалче на гръб ходела из село да проси милостиня. Тя често си спомняла оня ден, когато върнала просяка. Съжалявала и се упреквала, но вече било късно. Казана дума назад не се връща.

„Бабо Тодоро", я питали младите хора, „как стана, че отведнъж обедняхте и ти стигна до този хал да молиш за помощ?" - „Ох, не питайте, деца. Когато има глава да тегли, тъй става." И им разказвала случката, как върнала просяка от хармана. „Грешка направих, голяма грешка, за което Бог ме наказа. Но вие, деца, не бъдете като баба си Тодора. Отворете сърцата си, отворете вратите на дома си и не връщайте беден. От даденото на беден не се осиромашава."

По разказа на Донка Куртева