254. СИНЪТ НА НОРКА

Синът на Норка отскоро се запознал с идеите на Учителя. Родителите му не споделят тези идеи и са силно обезпокоени, че синът им не е в добър път и се стараели да го отклонят. Един ден Норка била в конфликт със сина си. Вечерта, когато си легнала, сънувала, че се намира на някоя планина, но не много високо било. Стои и вижда, че срещу нея по билото идва старец с дълга, подрязана до рамене коса и с почти бяла брада. /Рила - билото на Молитвения връх./ От лицето му се излъчвала сякаш безкрайна благост. Духало лек вятър и му пилеело дългата коса. Той й казал: „Ела малко да поговорим!" - „Аз не съм от вашето братство", отговорила тя. - „Знам, знам. Но на тебе малко ти трябва, за да бъдеш щастлива."

Събудила си и разказала съня на любимия си син. По описанието външния вид на страреца, синът разбрал, че това е Учителят, ето защо повикал я в стаята си, разтворил една книга и посочил един портрет. „Този ли човек беше?" - я запитал синът. - „Прилича на него", отговорила тя. - „Това, майко, е Учителят. Той право ти е казал, че малко ти трябва, за да бъдеш щастлива." - „Как го разбираш това „малко"?" - „Остава само да разбереш, че съм намерил един хубав духовен път и тогава от теб по-радостна няма да има." - „Ние, сине, с татко ти ще се постараем да се доближим до тебе, но и ти ще ни помагаш." - „Моят синовен дълг, майко, ме задължава. Бъдете спокойни. Ако цялото семейство е в този духовен път, за всички ни ще бъде по-добре."

Не само на Норка, но и на много хора съвсем малко им трябва, да се освободят от предвзетите си идеи, да си повдигнат погледа нагоре само с един милиметър и ще видят света в нова светлина и в Божествена красота, която сега е скрита за тях. Тогава целият им живот ще се осмисли. „Малко ти трябва!"