НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

09 - 253. КАК МАЙКА МИ НАМЕРИ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев ТОМ 10
Алтернативен линк

253. КАК МАЙКА МИ НАМЕРИ УЧИТЕЛЯ


Бях петнадесетгодишна, когато майка ми се сприятели с няколко жени от селото, които се ползваха с почит и уважение от всички. Както тя, така и те от своя страна я търсеха. Кои бяха тези жени и какво особено имаше в тях, че толкова я привличаха, тогава аз не можах да разбера. Тези три жени бяха: баба Еленка Дойнова, кака Димитра - голямата и буля Донка Кирова. Тези трите бяха верните приятелки на майка ми, които вече бяха поели Божието дело. Следваха го упорито и служеха всеотдайно.


Един ден майка ни съвсем случайно бе научила, че „набожните", т.е. хората от Бялото Братство не ядат месо. Тази новина нито я изненада, нито я смути. Тя като че допускаше, че това така трябва да бъде, че това е твърде естествено за едно духовно подвизаване. Но въпреки всичко тя още не се чувстваше готова да направи тази смела крачка. Сякаш имаше нещо, което я възпира. Тази задръжка в нейния духовен път се дължеше не на друго, а на враждебното отношение на баща ми, който бе ревностен привърженик на месоядството. Съвсем не бе лесно на майка ми да превземе такава крепост. Все по това време аз заболях тежко, с температура към 41 градуса. Медицината в лицето на лекаря си каза тежката дума: „Само още няколко часа живот." Тогава майка ми почна да се моли на Бога за моето оздравяване. Интересното е това. че тя тогава сякаш почувствува с душата си, че моето оздравяване е свързано с нея и че тя от този момент трябва да престане да яде месо. Тя обещала, без да се колебае. Наскоро лекарят я прегледал и й препоръчал вече да не яде месо. Това вече било достатъчно за баща ми. „ Щом лекарят забранява, може" - казал баща ми и повече не се обадил по този въпрос. От него ден майка ми се хванала още по-здраво за Божието дело и му служи до края на живота си.


Примерният живот на майка ни, както и нейната всеотдайност в служене на Делото са най-голямата радост и скъпо завещание за нас, двете й дъщери.


Разказала: Й. Б.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ