226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ

Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли?" - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират?" - „Да, искам. Мога ли да не искам?" - „Ако ти кажа нещо, ще ме послушаш ли?" - „Ще те послушам", казал пчеларят, без много да му мисли. - „Тогава ето какво ще направиш, но първо ни кажи колко са всичките кошери." - „Стои двадесет кошера." - „От тях ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш. Те ще бъдат за Господа, а другите сто и осем ще са за тебе. Ти ще се грижиш за всичките еднакво, но когато дойде време да вадиш мед, тогава от дванадесетях кошера ще го туряш отделно. Него няма да продаваш. Той ще бъде за Господа, а от всичките други пчели медът ще е за тебе и с него ще разполагаш, както намериш за добре. Когато дойде някой да купи мед, ще му даваш от твоя, а когато някой дойде да поиска малко мед за болен, ще даваш от меда, който е оставен за Господа. Него няма да го продаваш, а ще го раздаваш."

Годината се случила благоприятна. От 108 кошера извадил 5-6 тона мед, а от 12-те - около половин тон. Продавал пчеларят и и прибирал парите, докато свършил неговият мед. Усладило му се. Толкова пари никога не бил видял в ръцете си. Гледал другия мед и си казал: „Защо му е на Господа толкова мед?" И добавил: „Господ мед не яде." И продал и него, и прибрал парите. През зимата и пролетта пчелите му измрели и пчелинът запустял.

Който се лакоми за малкото, загубва всичкото, казва поговорката.

Разказал: Георги Събев.