224. ЧАША С ОТРОВА

Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение?" Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл.

След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева. Учителят бил на поляната. Като го видяла, в неговото лице тя познала оня старец, който й се бе явил в къщи в оня критически за нея момент. Приближила се към него и казала „Ето моят спасител!" - „Тъй ли? Радвай се тогава", казал Учителят и си отминал.

Тези нейни познати по всяка вероятност са били или хора от братството или близки на нашите среди, затова са я завели на Изгрева.

Разказала: Дора Куртева.