192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН

Един от братята ръководители, отскоро преминал в нашата среда от друго духовно, сродно нам общество, вижда един човек от селото, който е с деформиран десен крак. Като наблюдавал и изучавал характера му, преценил го, че е добър човек. Това видимо противоречие породило в него следния въпрос: „Как може съгласно закона на справедливостта, добър човек да страда толкова много - лишен за цял живот от единия си крак. Нали само престъпленията се наказват?" Не само тава, ами и окото го заболяло и се превърнало на живеница. Чудел се този искрен и ревностен в делото брат, но задоволителен отговор все още не можел да намери, а и малко бил чел от нашата литература. Той си мислел така: „Бог е любящ и справедлив, а ето че добър човек страда."

Една нощ братът сънува сън, чрез които получава отговор на въпроса, който го интересува. На сън му се казало: „Този човек, който сега е с един крак, в миналия си живот е отнел крака на друг, затова сега му е дадено това страдание, независимо от общата му доброта." - „Ами защо и окото му пострада", запитал с удвоен интерес братът. - „Окото е лихвата на злото, което той е причинил на своя ближен."

Каквото си посял вчера, т е. в миналото, такова ще пожънеш днес, т.е. в настоящия живот. Едно страдание днес е само последствие от нашия минал живот. Такъв е великият закон за казуалната обусловеност, т.е. законът за причинната зависимост между причините и следствията. Същото важи и за радостта. Ако си причинил някому радост съзнателно или не, ще пожънеш радост. Радостта днес е лихвата на радостта, която ти си причинил другиму.