187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА

През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках.

През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е. седем години след заминаването на Учителя.

Разказала: Костадинка Темелкова.

Мърчаево.