186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО

През 1921 година брат ми служеше в Родопите, в трудовите войски като трудовак. Един ден, като минавал сам през гората, чул някакво скимтене, което не приличало нито на човешки глас, нито на звук от животно. Докладвал на началника си, но той не обърнал внимание. Но брат ми не бил спокоен, ето защо тайно от началника си отива на мястото в гората, дето е чул скимтене. Там намерил пребит, съблечен и агонизиращ човек. Отива веднага и съобщава в близкото село, като помолил селяните да го приберат и да се погрижат за неговото лекуване, а на следния ден той ще се върне да уреди сметката по лечението. Вследствие бързо взетите мерки и дадена навреме медицинска помощ, пострадалият бързо дошъл в съзнание и не след дълго оздравял. Същият разказвал, че като минавал през гората, го нападнали разбойници, ограбили и го оставили полумъртъв. Пострадалият бил лекар, който, отивайки да обикаля района си, минал през гората, дето бил нападнат и пребит. Лекарят разбрал на кого дължи живота си и си записал името му в бележника си, за да може един ден да му се отблагодари за стореното му добро.

Минало години оттогава. Брат ми се разболял тежко и се наложило да отиде на лечение в Бургаската окръжна болница. След като прекарал там десетина дни, болният се почувствал здрав и поискал да го изпишат, но тъй като лекарите не се съгласили, той избягал от болницата, с което нарушил правилника. Скоро му станало много зле и се налагало на носилка да го занесат пак в болницата. Лекуващият лекар, който го бил предупредил да не бърза и когото той не послушал, отказал да го приеме. В това време случайно край тях минавал друг лекар, който се заинтересувал от случая и въпреки безспорната вина на болния той помолил колегата си да го приеме, който отказвал, но най-после се съгласил, поради голямото настояване на случайно минаващия лекар. Болният бил приет отново в болницата. След това случайният лекар се заинтересувал кой е този болен, как се казва и откъде е. Като чул името му, той си спомнил, че това име му е познато, разгърнал бележника си и какво се оказало, че този болен, за когото той така настойчиво се бил застъпил, е същият, който някога му бе помогнал и се зарадвал много, че му се е отдал случай да му се отблагодари. Връщането на болния в болницата му спасило живота. Да, живот за живот.

Когато брат ми в болницата в Бургас изживявал големи кризи, в един момент извикал: „Мале, мале!" А ние, цялото семейство бяхме в Петрич, мама го чула и ни каза: „Излезте да видите, че бати ви вика." Излязохме, но никой нямаше. Бати ни беше още в Бургаската болница.

Разказал: Крум Божинов.

В горния случай по всяка вероятност имаме не физическо, а духовно чуване. Понеже връзката на майката с децата е най-силна, в критичен момент синът я призовал и тя го чува. Този случай може да се отнесе към категорията на телепатията.