168. ТИ ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО МИ СТРУВАШ

Преди години моят началник бе поел неколкократно рискове за мен, за да ме предпази от уволнение или съкращение, поради идейните ми убеждения, ето защо аз се чувствах задължен към него. Случаят е следният: Нашият клон бе в съревнование с друг клон и за едно тримесечие рискувахме да загубим съревнованието, затова, за да посочим изпълнението на плана, посочихме едни суми като постъпили в ДСК, преди още да бяха постъпили. Но директорът на Института, анализирайки цифрите, бе открил тази наша грешка, която той с право нарече нарушение и веднага потърси отговорност от началника на клона, с когото те не бяха в добри отношения и постоянно се дебнеха един друг. Аз, без да зная далечната причина за тая им взаимна вражда, за да защитя началника си, поех цялата вина върху себе си, заедно с всичките рискове и последствия. Директорът чувстваше, че аз правя услуга на началника си, като поемам цялата отговорност, но нямаше как и ме назазаха с мъмрене и публикуване на заповедта в списанието на Института, за да служи за назидание и на останалите служители. Спасих началника си, като аз станах длъжник. Една нощ сънувам Учителя, който беше много строг към мене и ми каза: „Защо поемаш такива рискове? Те си имат стара карма, но ти защо се месиш? Ти знаеш ли колко ми струваш?" Вероятно Учителят искаше да каже, че големи усилия е положил, за да ме отърве от неразумно поетия риск. А може би да има предвид и нещо друго, което аз не зная и не разбирам. Разбрах, че съм сгрешил много, като бях станал длъжник вместо друг.

Опитност на Г. Величков.

А може да се предположи още и това, че Учителят ни готви за утрешни работници, ето защо той зорко бди над нас, над нашето поведение, за да не се спънем или да не изложим престижа на Учението.