167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Омъжих се за добър и разбран съпруг, но попаднах на лоша свекърва. Каквото и да направех, тя все не го харесваше, все беше недоволна. Съседките разбраха за нейното лошо отношение към мене и ме посъветваха да не й противореча в нищо, да й вървя по водата, както се казва. Послушах ги и започнах тъй, както ме посъветваха. Работата вървеше по-гладко. Каквото тя прави, това правя и аз. Тя запали кандило, запалвам го и аз. Тя отиде на църква, отивам и аз. Нямаше друг изход. Работата на мъжа ми бе такава, че постоянно пътуваше и аз все сама трябваше да се справям с всички трудности, свързани с гледането на три дребни деца и с недобра свекърва. Но въпреки всичките ми отстъпки, един ден бях толкова умъчнена, че никъде не можах да си намеря място. Цяла нощ не мигнах. Сънят бягаше от очите ми като подплашена птица. Щом като се развидели, станах и излязох от къщи, като че всичко в къщи ме подтискаше. Отидох към Морската градина, та дано се разсее мъката ми. Вървя аз по алеите, дишам свежия въздух, гледам дърветата, слушам песента на птичките, но мъката ми все още ме притиска и стяга гърдите. Продължавам да вървя. По едно време за моя изненада аз чух някаква песен. Чудна работа, си рекох аз. Толкова рано кой може да пее? Да не би така да ми се струва? Спирам се, ослушвам се и чувам песен, нещо живо, бодро, ритмично. Вървя аз по посока на песента и ето, излизам на една неголяма площадка, където видях десет-петнадесет души, мъже и жени от различна възраст, играят някакви упражнения и пеят. Това ми подейства ободряващо. Спрях се да ги погледам. В мен се яви желание и аз да играя, но се стеснявах. В това време една от жените ме покани и аз влязох в кръга и почнах да играя заедно с тях. Тези песни и гимнастики ме ободриха. Взех да ходя всяка сутрин. Стана ми навик. Запознах се с тия прекрасни хора. Станахме приятели. Но скоро след това те ме поканиха на тяхното събрание на улица „Републиканска" 44. Отидох и вече не напуснах това събрание, защото там се четат не само молитви и глави от Евангелието, а още четат се и беседи от Учителя. От тези беседи се учим как да изпълняваме волята Божия, както и да носим страданията със смирение.

В това събрание на Бялото Братство аз намерих не само утеха, но още и смисъл на живота.

По разказа на Божанка Илиева.

Лошата свекърва без да иска станала причина сестра Божанка да намери Братството, да намери своя духовен път. Всяко зло за добро.

Една мъчнотия, едно нещастие или страдание най-често са път към едно духовно пробуждане на заспалите души. Ето защо Учителят казва, че страданията са бич на благословение в ръката на Оня, който ни обича.