89. КАКВО ДА ПРАВИМ С ДЕЦАТА

Още в края на 1943 година в София се заговори усилено, че скоро се очаква бомбардировка. Съветвахме се с моя другар каквс да правим. Решихме де питаме •Учителя. Когата отидох при него, той ме попита: „Какво има?" - „Учителю, говори се усилено, че има опасност от бомбардировки. Какво да правим с децата?" - „Имате ли близки?" - „Да, Учителю, в град Калофер. " - „Рекох, веднага ги изпратете. А ти какво ще правиш?" - „Мене не ме е страх." - „А ти какво ще правиш?" - повтори той. „Мене не ме е страх." - „А ти какво ще правиш?" - потрети той. Аз за трети път дадох един и същи отговор. Учителят веднага си влезе в стаята, без да си даде ръка за довиждане, видимо недоволен от моя отговор. Останах вън сама, сконфузена, че не се сетих да попитам за себе си, че не бях достатъчно будна и съобразителна. Тогава той вътрешно ми проговори: „Прави каквото знаеш. Решавай си сама!" И пак отвътре почувствах наставлението му: „Бъди с децата!"

Само два деня след това София бе бомбардирана. Една бомба падна близо на нашата къща, но аз и децата бяхме далече и се спасихме от ужаса на бомбите.

Разказала: Маринка Опева.