75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ

Била китна пролет, когато сестра П. се връщала от София и влакът я носел към родния й град. Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила. Как успяваш на всички да помагаш?"

Ето какви мисли изпълвали ума и съзнанието на сестра П., а влакът летял като изтърван кон през полето. Застанала тя на прозореца на купето и вижда следната картина: Учителят в бяло ленено палто се разхожда, не, а се носи над изкласилите ниви. Влакът лети с шеметна скорост, а ето Учителят всее пред очите й над изкласилите ниви.

Тя гледала и си мислела тъй: Ето на, сега колко съм далеч от София, където оставих Учителя, а ето че и тук, над нивите и навсякъде все е Учителят, всичко вижда, от всичко се интересува. Но след миг тази картина изчезва, а влакът продължавал своя път. И други хора имало на прозореца, но само тя видяла картината.

По разказа на сестра Пенка.

За духовния поглед на Учителя няма близо и далеч, няма време и пространство.