Алтернативен линк |
74. УТРЕ ЩЕ ВАЛИ
В учреждението, дето работех, вече всички колеги знаеха, че аз знам лекарства за някои болести и ми задаваха въпроси за какво ли не. Един ден се срещнахме с агронома и той между другото ми каза; „То всичкото хубаво, но сушата е голяма. Вече всичко започва да съхне. Лошо е, лошо е дето не вали." - „Утре ще вали", му казах аз с една вътрешна увереност.
На следния ден сутринта още никакво облаче нямаше на небосвода, но нашият агроном си бе взел чадъра за дъжд. „Защо ти е този чадър?" - го питаха всички колеги. - „Не видиш ли какъв хубав ден, а ти носиш чадър?" Но той си мълчеше.
Надвечер се заоблачи и заваля. Всички, които не си носеха чадъри, бяха измокрени. Само агрономът бе защитен от дъжда, защото само той си носеше чадър.
Сега вече колегите се обръщат към него: „Ти отгде знаеше, че ще вали, та още от сутринта си носеше чадър?" - „Пенка ми каза", отговори той.
Скоро у всички колеги се затвърди убеждението, че аз познавам.
По разказа на Пенка.