3. ИЗПИТ

През декември 1942 година една група от седем души решихме да отидем на екскурзия в Родопите, на връх Куркалето. Денят преди тръгването беше ясен. тих и топъл. Време чудесно за екскурзия.

Събрахме се и решихме, че каквото и да е времето, ние ще изпълним обещанието си и ще отидем на екскурзия. Понеже пътят е дълъг, решихме да се съберем към полунощ в братския салон и в дванадесет часа да тръгнем от там с оглед да стигнем за изгрева на върха. Но за наша обща изненада времето още от вечерта се застуди и влоши. Задуха студен северен вятър, буря и виелица, Върхът, към който се насочвахме, бе далече, около двадесет километра. Докато дойде определеното време, вече земята бе покрита с бяла, снежна покривка, около двадесет сантиметра. Снегът продължава да вали и да замръзва.

В уреченото време всички бяхме в братския салон, където си направихме обща молитва и 91 псалом и си казахме, щом Бог е пожелал да ни изпита, нека така да бъде, но ние знаем, че Той всичко ще превърне на добро. Тръгнахме с вяра и упование, без всякакво колебание.

Излязохме вън - тъмно и мрачно. Бялата снежна покривка едва се забелязваше. Буря, студ, лапавица. Като че всичко бе се съюзило против нас, за да ни разколебае. Големи снежни парцали се лепяха по лицата ни и замръзваха, но ние следвахме своя път. След като бяхме изминали около три километра, стигнахме реката, на която мост няма и трябваше да се събуваме и да я прегазим. Прегазихме реката, обухме се пак и продължихме пътя. Краката ни бързо се затоплиха. След малко поехме нагоре с песни от Учителя. Северният вятър спря. Почна да духа южният вятър. Небето се разведри и снегът спря. Луната огря и стана по-светло. Затоплихме се. След шест часа път вече бяхме на планината, където стана още по- топло, толкова топло, че даже стана нужда да си събличаме горните дрехи.

Намерихме една пещера. В пещерата - изворче и край него сухи дърва за огрев. Накладохме си огън, пихме топла вода до насита. Закусихме и благодарихме за добрите условия, които небето ни създаде. Играхме и паневритмия, и другите гимнастически упражнения. Пяхме и се веселихме през цели няколко часа - времето на престоя. След като бяхме стояли достатъчно, ние отново поехме обратно за към село. Дойдохме пак до реката и след като я прегазихме, вятърът отново се обърна. Задуха пак северният вятър. Пак почна да вали и да мръзне. Когато се върнахме по домовете си, ние всички бяхме бодри и вътрешно радостни, че бяхме издържали един малък изпит, без да се разколебаем пред внезапно влошилото се времена тръгване.

Когато се прибрахме по домовете си и домашните ни видяха, че се връщаме всички живи и здрави, се чудеха как сме оцеляли при такова лошо време, при такава снежна буря.

Ние мълком се радвахме, че имаше кой да ни пази и да се грижи за нас. Ние бяхме готови да се жертваме, затова Бог ни създаде условия и бяхме доволни, че издържахме изпита си без никакво колебание.

Всичко да бъде за славата на Вечния.

Разказал: Христо. П. Каратлиев