ГЕОРГИ СЪБЕВ

ПРЕД ПРАГА НА

ЗАГАДЪЧНОТО

СЛУЧКИ, СЪНИЩА,

ВИДЕНИЯ, ПРЕДЧУВСТВИЯ

СЪБРАЛ И ЗАПИСАЛ ГЕОРГИ СЪБЕВ

БУРГАС 1960 ГОД.

1. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ

Беше пролет. Поляните и горите се зеленееха, а бели облачета се рееха по небето, когато Начко се връщаше от съседното село с една лекота в душата си. На какво се дължеше това му състояние, той още не бе мислил, още не беше си дал сметка.

Начко бе получил от свои близки няколко книжки от списание „Житно зърно" и бързаше за селото. Току що пристигнал, той се залови да чете. Вечерта чете, на следния ден пак. Колкото четеше, все повече се увличаше. И как можеше да бъде другояче? Такива книги друг път не беше срещал.

Минаваха дни, седмици, месеци, а Начко все намираше по някой час на ден да чете. И тъй незабелязано книгите му станаха добри приятели, с които най-добре се разбираше. Всичко прочетено намираше място з неговата душа и той по напълно естествен начин се ориентира към вегетарианството, което естествено е и първото стъпало към един по-духовен и разумен живот.

Но ето, че едновременно с радостта, която пълнеше душата му, дойде и изпитанието на волята и характера му. Жена му, подучена от своята майка (баба Йона), взела да гори книгите, които той с такъв жар и охота четял. Четенето на книги и неяденето на месо били неща противни на жена му, ето защо тя му се противопоставяла по всякакъв начин. Начко беше още твърде млад и неопитен, за да знае как да се справи с непокорната си жена, ето защо той се стъписал. Не можал да устои. Жена му го победила. Тя злоупотребила с неговата доброта, благост и отстъпчивост.

Сега идват последствията. Единият син на баба Йона е убит като комунист, но въпреки това тя не получи пенсия за сина си. От тревоги тя се парализира и вече има нужда от гледане. И двете й снахи отказаха да я гледат. Работата дошла така, че дъщеря й поела гледането на болната си майка. Същата дъщеря, която бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в неговия духовен път. Двете жени, майка и дъщеря, вече от пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път.

Веднъж един брат я посетил, на когото тя е сродница и й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. „Никакъв грях не съм сторила", заявила тя. „Защо Господ ме наказва?" - „Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава.

Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата.

Кой каквото посее, такова ще пожъне. Така е в живота. Всичко се плаща.

Разказал: брат Киряк.